Нова, умна придобивка радва многобройните туристи, които се качват на Витоша. В местността Три кладенци, на 1940 метра надморска височина, малко над Конярника, на стратегическо място по маршрута между хижа Кумата и Черни връх, ги посреща новият заслон, наречен 2050. Защо точно 2050? – Ако погледнем назад, за последните 50 години в масовия туризъм отсъства подобна практика. От друга страна, дай Боже, в годините до 2050-та такива обекти да се множат, особено като се има предвид технологичната идея, с която се реализира проектът: да пази околната среда и да се вписва хармонично в нея.
Участниците в конкурса трябва да се справят със задължителни условия, сред които възможност за зареждане на малки електронни устройства, достъп до интернет, съхранение на електроенергия, достъп до материали за първа медицинска помощ, достъп до важна туристическа информация, наличие на сигнализация при мъгла. С решението на тези параметри обектът вече е в графата „заслон на бъдещето“. Има още: тъй като в защитената зона на Витоша не може да се строи, върху основите на съществуващ преди години заслон, разрушил се през 50-те години на миналия век е монтирано новото съоръжение с размери 4 на 4.5 м. В него могат да се подслонят до 16 туристи.
Да припомним, че още по време на 8-ото издание на Софийския фестивал на науката, заслонът е сглобен тренировъчно и представен пред любознателните посетители, които горещо одобряват технологичните решения. Оборудването е вградено в стените, акумулаторни батерии осигуряват енергия за затопляне на помещението. Заслонът е създаден от четири модула и отделна конструкция за основите.
Победителят е избран чрез конкурс, с председател на журито проф. Христо Пимпирев. Българските полярници много харесват идеята, която е подходяща и за Антарктида. На туристите също е дадена възможност да участват в избора на окончателния победител и те гласуват горе, в планината, където най-добре човек може да оцени кое е полезно и удобно, когато трябва да разчита на сигурно убежище и връзка с околния свят.
Заслонът е осъществен със съдействието на Природен парк „Витоша“, ентусиазма и труда на доброволци, начело с архитект Андрея Момерин.
Всичко започва по време на една разходка в планината, спомня си архитект Момерин. Замисля се колко е важно под Черни връх да има заслон в помощ на туристите при неблагоприятно време. И докато обикновено всеки иска да му е лесно, ето с каква молба екипът на арх. Андрея Момерин се обръща към институциите:
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
