Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първан Симеонов: Насмешливото стана част от ежедневието в нашата политика

БНР Новини
Първан Симеонов
Снимка: БГНЕС

Тази събота в „Мрежата“ събеседник беше социологът Първан Симеонов. Поводът за разговор с него беше негов текст в „Дойче Веле“ за начините, по които социалните мрежи опосредстват и създават възможности за подигравки, иронизиране и сатиризиране на политици.

Преди да погледнем ситуацията днес, кратка предистория.

Политическата сатира е стар жанр. Толкова стар, че генезисът му може да се проследи до Античността. Комедиите на Аристофан са може би най-старите запазени източници на артистична критика към властта. В „Конниците“ например (четвъртата комедия на Аристофан) той осмива политическите и обществени процеси в Атина по време на Пелопонеската война. В пиесата алегоричният образ на Пафлагонеца е очевидно вдъхновен от Клеон – атински политик и пълководец във войната. Пафлагонецът е злодеят, на чиито плещи тежат всички проблеми на цялото общество.

В следващите столетия политическата сатира намира своето убежище понякога директно пред очите на властта. Пример за това са придворните шутове на кралете от Западна Европа. След масовото ограмотяване, станало възможно след изобретяването на печатарската преса, в Европа сатирата, критикуваща елитите, взима облика на памфлети и статии в зараждащите се вестници, т.е. може да се каже, че се превръща в масово култура.

В България сатирата след Освобождението е силен фактор в обществения и политически живот (фейлетоните на Алеко Константинов например директно критикуват министри, депутати и царя).

Отново в България, след 1944-та година сатирата е жанр, който носи със себе си сериозни опасности. Възможността за критика към властта официално намалява, но под повърхността се развива паралелната културна традиция на намиране на начини за критически подигравки.

Днес, в свят, в който информацията е безпрецедентно достъпна (а и светкавично бърза), се получава ситуация, в която политическата сатира е радикално демократизирана. От сферата на професионалните автори, тя се трансформира в способ за безавторова комуникация. Това носи опасността от превръщането ѝ в политическо оръжие. Тази сатира става меметична (в анонимни форуми като 4chan и reddit на пример) и реално влияеща на политическия процес.

„Светът става много повече информационен, много по-мозаечен. И със социалните медии – много по-динамичен и се размива разликата между политически живот и личен живот. Когато тази разлика се размие, няма къде да се скриеш. И гафът дебне отвсякъде“. Това каза в интервюто на Николета Атанасова Първан Симеонов. И още: „Сега имаме министър-председател, който превърна шегите и закачките в политически стил. …Насмешливото стана част от ежедневието в нашата политика“.

Чуйте целия анализ на социолога Първан Симеонов в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21