Първан Симеонов: Насмешливото стана част от ежедневието в нашата политика

публикувано на 19.12.18 в 14:12]

БНР Новини

Първан Симеонов

Снимка: БГНЕС

Чуйте разговора със социолога Първан Симеонов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази събота в „Мрежата“ събеседник беше социологът Първан Симеонов. Поводът за разговор с него беше негов текст в „Дойче Веле“ за начините, по които социалните мрежи опосредстват и създават възможности за подигравки, иронизиране и сатиризиране на политици.

Преди да погледнем ситуацията днес, кратка предистория.

Политическата сатира е стар жанр. Толкова стар, че генезисът му може да се проследи до Античността. Комедиите на Аристофан са може би най-старите запазени източници на артистична критика към властта. В „Конниците“ например (четвъртата комедия на Аристофан) той осмива политическите и обществени процеси в Атина по време на Пелопонеската война. В пиесата алегоричният образ на Пафлагонеца е очевидно вдъхновен от Клеон – атински политик и пълководец във войната. Пафлагонецът е злодеят, на чиито плещи тежат всички проблеми на цялото общество.

В следващите столетия политическата сатира намира своето убежище понякога директно пред очите на властта. Пример за това са придворните шутове на кралете от Западна Европа. След масовото ограмотяване, станало възможно след изобретяването на печатарската преса, в Европа сатирата, критикуваща елитите, взима облика на памфлети и статии в зараждащите се вестници, т.е. може да се каже, че се превръща в масово култура.

В България сатирата след Освобождението е силен фактор в обществения и политически живот (фейлетоните на Алеко Константинов например директно критикуват министри, депутати и царя).

Отново в България, след 1944-та година сатирата е жанр, който носи със себе си сериозни опасности. Възможността за критика към властта официално намалява, но под повърхността се развива паралелната културна традиция на намиране на начини за критически подигравки.

Днес, в свят, в който информацията е безпрецедентно достъпна (а и светкавично бърза), се получава ситуация, в която политическата сатира е радикално демократизирана. От сферата на професионалните автори, тя се трансформира в способ за безавторова комуникация. Това носи опасността от превръщането ѝ в политическо оръжие. Тази сатира става меметична (в анонимни форуми като 4chan и reddit на пример) и реално влияеща на политическия процес.

„Светът става много повече информационен, много по-мозаечен. И със социалните медии – много по-динамичен и се размива разликата между политически живот и личен живот. Когато тази разлика се размие, няма къде да се скриеш. И гафът дебне отвсякъде“. Това каза в интервюто на Николета Атанасова Първан Симеонов. И още: „Сега имаме министър-председател, който превърна шегите и закачките в политически стил. …Насмешливото стана част от ежедневието в нашата политика“.

Чуйте целия анализ на социолога Първан Симеонов в звуковия файл.