В съботната вечер ще възкресим спомена за сопраното Пенка Маринова. Наричат я най-популярната и обичана русенска примадона. Публиката я въздига на този пиедестал! Нейната публика, останала ѝ вярна до последния спектакъл. „Винаги съм била най-безкомпромисния си съдник“, признава Пенка Маринова. „Преценявала съм реално собствените си възможности. Най-ценната награда е признанието на публиката. Публиката, когато бурно ръкопляска и вика от възторг или пък искрено развълнувана, вглъбена и не чак толкова „креслива“ – еднакво скъпа ми е нейната реакция! Тогава знам, усещам го с цялото си същество, че съм успяла“, споделя Пенка Маринова.
Тя e сред тези, които наричаме основатели на Русенската опера. Певицата пази като ценна реликва протокола с дата 23.06.1949 г., подписан от Константин Илиев, Константин Казанджиев и Елисавета Йовович, с който Пенка Маринова е назначена като солистка на новооткритата Русенска опера. „В лирико-драматичния ѝ талант имаше нещо чисто и съкровено“, спомня си Никола Боздуганов. „Тя не можеше да се пести. Играеше с пълна всеотдайност и бликаща искреност. Притежаваше усет за развитие на образа, за мястото му в драматургията на спектакъла…“Съдбата предоставя на Пенка Маринова изключителната възможност да се усъвършенства под зоркия поглед на Константин Илиев и Добрин Петков, на режисьорите Драган Кърджиев и Михаил Хаджимишев.
Много скоро за радост на публиката се оформя и знаменитото русенско трио: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. „Голяма част от успехите си дължа на перфектното ни сценично разбирателство“, категорична е певицата.
След неочаквания и шумен дебют като Виолета в „Травиата“ – постановката на Драган Кърджиев и Константин Илиев, с която през 1949 година започва летоброенето на Русенската опера, Пенка Маринова си извоюва по категоричен начин правото да бъде сред солистите на новосъздадената трупа. Постепенно набъбва и списъкът с роли: Розина, Норина, Адина, Марженка, Джилда, Мими, Бътерфлай, Манон, Маргарита… „Пенка подготвяше всяка роля с професионална задълбоченост“, разказва Никола Боздуганов – „Преравяше купища материали и без страх се изправяше пред режисьорите като ревностен опонент. Бе ревнива към своите виждания, отстояваше ги, не бягаше от острия спор.Понякога капризна и заядлива, но по-често великодушна и сговорчива. Изключителната музикалност на Пенка Маринова бе толкова очевидна, че не се забелязваше! Никакво напрежение в певческата линия – тя бе така спонтанна, както и актьорското ѝ обаяние…“
Очевидци твърдят, че за спектаклите с участието на Пенка Маринова билетите се разпродавали като топъл хляб за седмици напред. А за нея досегът с публиката бил жизнено необходим. Един вид спонтанен, интимен диалог, в който ролята на примадона е абсолютно чужда на Пенка Маринова. Казват, че това е най-силната страна на щедрия ѝ талант!
В съботната вечер ще си припомним някой от най-впечатляващите ѝ роли: Джилда, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Бътерфлай, с която омагьосала не кой да е, а Святослав Рихтер и разбира се Манон от едноименната опера на Жюл Масне. В записа от 1958 година, съхранен в „Златния фонд“ на БНР, партньори на Пенка Маринова са Николай Здравков, Асен Селимски, Неделчо Павлов, Стефан Димитров, Ана Ангелова, хора и оркестъра на Русенската опера, обединени от диригентската палка на Руслан Райчев.
Съдържание на „Манон“ от Жюл Масне
събота, 19 януари, от 20 часа
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото..
Какви са контекстът и нуждата от създаването на Форум за демократично действие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg