В съботната вечер ще възкресим спомена за сопраното Пенка Маринова. Наричат я най-популярната и обичана русенска примадона. Публиката я въздига на този пиедестал! Нейната публика, останала ѝ вярна до последния спектакъл. „Винаги съм била най-безкомпромисния си съдник“, признава Пенка Маринова. „Преценявала съм реално собствените си възможности. Най-ценната награда е признанието на публиката. Публиката, когато бурно ръкопляска и вика от възторг или пък искрено развълнувана, вглъбена и не чак толкова „креслива“ – еднакво скъпа ми е нейната реакция! Тогава знам, усещам го с цялото си същество, че съм успяла“, споделя Пенка Маринова.
Тя e сред тези, които наричаме основатели на Русенската опера. Певицата пази като ценна реликва протокола с дата 23.06.1949 г., подписан от Константин Илиев, Константин Казанджиев и Елисавета Йовович, с който Пенка Маринова е назначена като солистка на новооткритата Русенска опера. „В лирико-драматичния ѝ талант имаше нещо чисто и съкровено“, спомня си Никола Боздуганов. „Тя не можеше да се пести. Играеше с пълна всеотдайност и бликаща искреност. Притежаваше усет за развитие на образа, за мястото му в драматургията на спектакъла…“
Съдбата предоставя на Пенка Маринова изключителната възможност да се усъвършенства под зоркия поглед на Константин Илиев и Добрин Петков, на режисьорите Драган Кърджиев и Михаил Хаджимишев.
Много скоро за радост на публиката се оформя и знаменитото русенско трио: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. „Голяма част от успехите си дължа на перфектното ни сценично разбирателство“, категорична е певицата.
След неочаквания и шумен дебют като Виолета в „Травиата“ – постановката на Драган Кърджиев и Константин Илиев, с която през 1949 година започва летоброенето на Русенската опера, Пенка Маринова си извоюва по категоричен начин правото да бъде сред солистите на новосъздадената трупа. Постепенно набъбва и списъкът с роли: Розина, Норина, Адина, Марженка, Джилда, Мими, Бътерфлай, Манон, Маргарита… „Пенка подготвяше всяка роля с професионална задълбоченост“, разказва Никола Боздуганов – „Преравяше купища материали и без страх се изправяше пред режисьорите като ревностен опонент. Бе ревнива към своите виждания, отстояваше ги, не бягаше от острия спор.Понякога капризна и заядлива, но по-често великодушна и сговорчива. Изключителната музикалност на Пенка Маринова бе толкова очевидна, че не се забелязваше! Никакво напрежение в певческата линия – тя бе така спонтанна, както и актьорското ѝ обаяние…“
Очевидци твърдят, че за спектаклите с участието на Пенка Маринова билетите се разпродавали като топъл хляб за седмици напред. А за нея досегът с публиката бил жизнено необходим. Един вид спонтанен, интимен диалог, в който ролята на примадона е абсолютно чужда на Пенка Маринова. Казват, че това е най-силната страна на щедрия ѝ талант!
В съботната вечер ще си припомним някой от най-впечатляващите ѝ роли: Джилда, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Бътерфлай, с която омагьосала не кой да е, а Святослав Рихтер и разбира се Манон от едноименната опера на Жюл Масне. В записа от 1958 година, съхранен в „Златния фонд“ на БНР, партньори на Пенка Маринова са Николай Здравков, Асен Селимски, Неделчо Павлов, Стефан Димитров, Ана Ангелова, хора и оркестъра на Русенската опера, обединени от диригентската палка на Руслан Райчев.
Съдържание на „Манон“ от Жюл Масне
събота, 19 януари, от 20 часа
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg