Заглавието, представено в Лиеж бе „Граф Ори“ на Росини. В центъра на действието е авантюристичен, похотлив млад благородник, който използвайки отсъствието на мъжете в замъка на Формутие, сражаващи се в кръстоносен поход срещу сарацините, се опитва да плени сърцето на красивата графиня Аделе - първо преоблечен като отшелник, а малко по-късно дегизиран в одеждите на монахиня.
„Граф Ори“ е изящна, фина опера, напоена с френски аромат. Творбата е изпълнена с най-невероятни дегизирания, фалшиви идентичности, измами и неприкрити еротични желания. Особено специален е терцетът в края на операта, когато в огромно легло и под прикритието на нощта тенор, преоблечен като монахиня си мисли, че докосва тялото на желаната графиня - сопрано. Всъщност в мрака той милва своя собствен паж Изолие - млад мъж, изпълняван от мецосопран.
Постановката в Лиеж, копродукция с парижката Опера Комик, е на французина Денис Подалидес. Режисьорът пренася действието от средновековието в епохата на създаването на операта - началото на XIX век. Кръстоносният поход е заменен с военната кампания на Франция за колонизирането на Алжир. Това е загатнато по време на увертюрата чрез прожекции на емблематични картини от събитието.
Граф Ори е представен като свещеник (според първоначалния замисъл на авторите), а не като отшелник - образ, наложен от цензурата. В първо действие интригата протича в църква. Декорът на Ерик Руф включва изповедалня, дървен кръст, издигнат амвон, от който с фалшиво шкембе и залепен нос Ори произнася обещания за изцеляване на всякакви болежки и дори решаване на любовни проблеми. За режисьора в католическите религиозни символи рефлектира строгият пуританизъм, който задушава всяка форма на желание. Във второто действие вътрешността на замъка на Формутие напомня по-скоро на строг манастир с голи, сиви стени. Разразилата се буря довежда бедстващите „монахини“, които внасят оживление в монотонния дневен ред. Издигната бяла каменна надгробна плоча служи за легло, в което протича игривият финален терцет. Елегантната, рафинирана режисура на Денис Подалидес е подкрепена от великолепните костюми на Кристиан Лакроа и красиво осветената сцена - дело на Стефани Даниел.
Посетих спектакъла на 27 декември. В него многообещаващото белгийско колоратурно спорано Жоди Девос се изяви като богатата, очарователна, млада и все още необвързана графиня Аделе. Преди началото интендантът Мадзонис съобщи,че певицата е болна, но въпреки това ще пее. Неразположението на Девос не се почувства осезателно - може би емисията й бе малко по-тънка и изпълнението по-предпазливо. Все пак певицата показа много чиста, ефирна линия с лекотата на флейта. Сопраното притежава и отлична колоратурна техника. Стабилен, но не и изключителен бе Енрико Мирабели като Рембо, близък другар на графа. Във второ действие героят открива богатата винарска изба на замъка и разпалено описва премеждията си, сякаш става дума за военен поход. Мнозина ще познаят в този номер неговия оригинал - арията на Дон Профондо от „Пътуване до Реймс“. Ролята на пажа Изолие е една от така наречените женски партии в панталони. В нея се представи италианското мецосопрано Жозе Мария Ло Монако - млад, подвижен глас със много свободен висок регистър.
Невероятен в богатата централна партия на Ори бе бележитият белкантов тенор Антонино Сирагуза. При все, че по природа тембърът на певеца не е особено красив, италианецът демонстрира чудесен Росиниев стил, чиста френска дикция, пробивна емисия. Гласът се разтваряше с голяма лекота във височините и тенорът включи смели интерполации, достигащи трета октава. Изпълнението му се запомни с изключително динамично разнообразие. Сирагуза е редовен участник на фестивала в Пезаро, където вече е пял в девет Росиниеви опери.
Повече можеше да се желае от оркестъра на Операта в Лиеж, който под палката на Жорди Бернасер се ограничи до чисто акомпанираща роля.
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното Средиземноморие и Балканите в Sofia Live Club. Виртуозният музикант превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз, а гръцкото трио ще се включи с мелодии на..
На 18 май преди 110 години е роден Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964..
"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и..
Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в пряко предаване на вълните на програма "Христо Ботев". Концертът в столичната зала "България" под надслов "Симфонични контрасти" под палката на унгарския гост-диригент Гергей Мадараш, който..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg