Знаете ли кои са най-големите пътешественици сред нас? Птиците, разбира се. Затова и ние ще говорим за необикновените маршрути на птиците и за това защо наличието на птици около нас е толкова важно. Защо птиците са знак, че светът се намира в равновесие и как трябва да пазим това равновесие.
Доц. Борис Николов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, ни води по пътя на птиците – той ни разказва за птичите маршрути и за местата, където могат да се наблюдават различни видове.
Но когато говорим за птици, ми се струва, че съществува една странна зависимост – ние рядко виждаме птиците, когато не ги познаваме. Дори да пеят до нас, рядко чуваме песента им. А в момента, когато се научим да ги разпознаваме, тогава с лекота откриваме, че те са навсякъде около нас.
Затова тази история започва първо с един градски маршрут - до Природонаучния музей в София, където се намира и Школата по орнитология и природозащита, за да направим поне опит да се научим да разпознаваме птиците.
И като става въпрос за Школата по орнитология и природозащита, може би трябва да ви разкажа за нея – представете си зала, подобна на класна стая, а край масите небрежно са оставени макети в естествен размер на морски орел и на малък креслив орел, например. С почти двуметров размах на крилата.
И вместо ученици – хора - от 9 до 50 и повече години, които внимават за отличителните белези на всяка птица. И слушат внимателно, за да различат звука, който издава малкия ястреб от обаждането на големия ястреб. Или правят опит да разпознаят по отличителни белези големия червононог водобегач от кривоклюния брегобегач, например.
Но сигурно не е изненада, че този градски маршрут - до залата на Природонаучния музей в София, по-късно ще отведе голяма част от тези хора до други места – до интересни точки на наблюдения.
Защото през последните години тенденциите по света, пък и у нас, показват, че все повече хора се интересуват от бърдуочинг и са склонни да преследват любимите си птици до различни краища на света.
С доц. Борис Николов говорим не само за крехко равновесие в природата, но и за хубавите места за наблюдение на птици.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
