През очите на италианската журналистка Ориана Фалачи 1968-ма е една наистина трудна и тежка година - година на войни, на конфликти, на сблъсъци и на непрекъснато прекрояване на картата на света. В тази книга - „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико“, Ориана Фалачи разказва от първо лице, дава думата не на важните фигури, а на малките герои, на онези, които търпят последиците от всяко политическо решение. Но това не е всичко – Фалачи дава лица на тези истории, в противен случай изброяването на кръвопролитията, бунтовете и жертвите може просто да бъде сведено до журналистически бюлетин.
„От 1967-ма до 1975-а почти постоянно съм била на фронта във Виетнам. Когато не бях във Виетнам, се намирах в други далечни страни. В Индия или Бангладеш – заради индийско-пакистанската война. В Хонконг или Макао – покрай маоистките бунтове. В Бразилия или Перу – по време на местните размирици. В Йордания и Израел следях близкоизточните конфликти. В Мексико, където бях много тежко ранена, излязох от строя за няколко месеца. Единствено изключение от този вид работа бяха космическите полети. Следях ги от Кейп Кенеди между една военна кореспонденция и друга“, пише Ориана Фалачи и това дава ясна и точна представа колко динамична е нейната 1968 г.
Освен това говорим и за честна журналистика, и за изключително добра литература. А добрият превод е на Иво Йонков.
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1880..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Художникът Олег Гочев посреща своята 70-годишнина с изложба в СБХ "Шипка" 6. Експозицията включва 47 творби, показвани в продължение на 30 години в Германия, Барселона, Констанц и Базел. Озаглавена е "Олег Гочев. Перспективата на времето (70-30) и може да бъде видяна в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 до 16 април ...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg