Анн Халенберг и група „Йес” – в пространството между барока и рока

Те са музиканти, които познавачите на барока и рока високо ценят, а и българската публика имаше честта да се срещне с тях. Чест, примесена с радостта от незаличимо за паметта събитие. Шведското мецосопрано Анн Халенберг заедно с Оркестър Ил Помо д’оро, воден от цигуларката Зефира Вълова, откриха  12-я фестивал „Изкуството на барока” през 2018 г. Това бе първият гастрол на певицата у нас, позната досега на родните меломаните само със записите си. Както повечето барокисти Анн е и задълбочен изследовател на старинното оперно изкуство. Гласът ѝ – с широк обхват и чувствен тембър, можем да оприличим на класен инструмент, преодоляващ с безупречна техничност всякакви препятствия в музикалния текст. Фундамент, върху който тя надгражда с удивително въображение многоцветни щрихи и изразни нюанси в образите, които създава на сцената и в звукозаписните продукции. Когато е на 6 години, Анн Халенберг, сърфирайки из каналите на телевизора, попада на опера. Напълно омагьосана, решава да стане оперна певица. „Наистина странна мечта, обикновено малките момичета мечтаят да бъдат първо принцеси, след това фотомодели, астронавти или археолози” – казва Анн. Завършва Оперното училище в Стокхолм, специализира  в Лондон, на първите прослушвания я отхвърлят, но тя не губи кураж. От тогава е и личната ѝ мантра: „Бавен растеж, качествена музика“. Избира полето на бароковата опера, която смята най-подходяща за нейния глас. „Операта е магия – както на сцената, така и зад кулисите. Но в същото време да си певец е много тежка професия, непрекъснато си далеч от дома. Трябва да си наясно, че днес индустрията е завладяла и тази сфера – понякога режисурата измества дори музиката, от певците се иска да пеят всичко. И за да бъдеш себе си в тази индустрия трябва да можеш да казваш „не” – споделя певицата, която се нарежда сред най-известните мецосопрани в света. Ще я слушате с документални записи от концерта в София с програма „Карнавал 1729”  и арии от соловия ѝ албум „Агрипина”.
За България посрещането на новото хилядолетие бе украсено с посрещане на група „Йес“ (Yes) и незабравимото преживяване, което донесе концертът на британската рок формация в „Зимния дворец на спорта“ у нас. Е, наистина, след едни 32 години, откакто е създадена групата, но затова пък – каква група! И то – в почти пълния легендарен състав: Джон Андерсън (Jon Anderson) – основният певец, Крис Скуайър (Chris Squire) – бас, Стийв Хау (Steve Howe) – китари, Алън Уайт (Alan White) – барабани, като на мястото на пианиста Рик Уейкмън (Rick Wakeman) бе друг виртуоз – руският му колега Игор Хорошев. Но отсъствието на Уейкмън не бе беда, защото по-късно посети България като самостоятелен артист. Историята на „Йес“ е свързана и с друг голям музикант – барабаниста Бил Бръфърд (Bill Brufford). Него българската публика срещна като лидер на формацията „Ъртуъркс“ (Earthworks). За 50 години съществуване групата „Йес“ е имала около 20 члена, но тъкмо изброените музиканти са в основата на архитектониката в изкуството на „Йес“. Без съмнение, дошлите по-късно Патрик Мораз (Patric Moraz) и Тревър Рабин (Trevor Rabin) добавиха в „Йес“ още музикална красота, но към вече изградената стилово структура на британската група. В срещата ни звучи пиеса, която е едно от най-хубавите неща, оставени в наследство от понякога спорното, нееднозначно рок изкуство. Около тази творба, наречена „Въртележка“ (Roundabout) се завихрят онези стойности, които човек би искал да има наблизо, спомняйки си за искрения, неподправен и все още неподкупен рок.

Вторник, на 19 февруари, от 23.00 часа