Песните, свързани с живота и революционното дело на Васил Левски, отразяват един сантиментален щрих от неговата биография. Безспорна е любовта на Апостола към народната песен, несъмнена е и дарбата му на певец. Това подчертават всички негови изследователи – Иван Унджиев, Стефан Каракостов, Димитър Страшимиров, както и съвременните историци. Днес не разполагаме със специално изледване върху песните, които Левски е пял. В редица исторически трудове и документи е отделено място за неговите музикални способности. През 1987-1988 г. акад. Николай Кауфман и Димитър Стойнов публикуват студия в „Българско музикознание”, която разглежда песните, съпътствали живота на великия българин – народни и революционни, църковни песнопения. Авторите казват, че песните от неговия роден край заемат централно място в богатия му репертоар, но е трудно да се установи влизат ли например хороводни, обредни, седенкарски и др. Кои е предпочитал – градските или селските, с бързи или бавни мелодии? До нас са достигнали онези песни, които сподвижници на Левски и негови близки сочат в спомените си като любими или изпълнявани от него при различни случаи, както и песенни текстове, записни в личния му бележник.
Преди 155 години на 23 април 1864 г. (Гергьовден по стар стил) Васил Левски е главен за учител в село Войнягово, Карловско. „В какво точно се изразява неговата дейност в селото е трудно да се установи, тъй като не разполагаме с никакви документални свидетелства. Запазени са мемоарни податки на част от неговите ученици и всичко останало се основава на легенди и митове, които се предават от поколение на поколение“, казва историкът проф. Пламен Митев. С особена почит към Апостола жителите на с. Войнягово са изградили легендарни сюжети, възпяли са делата му в песни. Войняговци са запазили спомени за певческите изяви на Дякона по тлаки, сватби и седенки. Неговите любими песни днес изпълняват местни изпълнители, а легендите разказва секретарят на читалището Цонка Дамянова, уредник на училището-музей на Васил Левски във Войнягово.
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg