Те в голямата си част са откъси от текстове на древни философи, поети и политици. Извадени от текста и от контекста, много често поемат в съвсем различна посока от идеята на автора. Освен всичко, в коренно променения свят „вечните“ мъдрости говорят на съвременния човек това, което той е склонен да чуе.
Не че няма вечни истини, що се отнася до човешката природа, навярно тъкмо това кара книгоиздателите да печатат сборници с крилати фрази, интернет да гъмжи от цитати и афоризми, а ние да намираме в тях аргументи, когато спорим, коментираме, изказваме твърдение или оборваме чуждо.
Има хора искрено „влюбени“ в сентенциите и цитатите, а принадлежащите към някои гилдии – юристи, медици, филолози, в чието образование и практика присъства латинският език, като че ли са по-склонни да ги употребяват, при това в оригинал. Познавам и доста противници на цитирането на чужди мисли, пък било то и крилати.
Така или иначе, сентенциите, афоризмите, фразеологизмите на древните мислители са част от общоевропейската култура. Много от тях са вплетени в местния словесен фолклор и са формирали възгледите на поколения. Затова те са интересни и важни, а от време на време събуждат желанието ни да поровим в историята им, за да разберем какво всъщност е казал авторът.
Точно това правим в предаването с помощта на преподавателя по латински език Димитър Драгнев.
• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването
• Езикови справки по радиото: „лабарце“ или „алабраце“
• Забравени думи: с участието на слушателите
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
