Ако трябваше да напиша коментара си към рубриката „Темата на деня в 300 секунди“, то сигурно щеше да излезе ето това: „Тези дни цяла България измерва квадратните си метри полезна площ, на която ѝ е съдено да живее, да се люби, да се плоди, да се радва, да тъгува и да умира. Тези дни тази България, която притежава жилища в кварталите-спални, изведнъж започна да се оглежда къде точно живее и видя ясно напуканите панелки с разнебитени, изрисувани и наплювани стълбища и скърцащите, миришещи на урина, асансьори. Затръшна зад себе си вратата на жилището, смени чехлите с папуците за навънка, оставени чинно до изтривалката, почеса се по гърба и излезе пред входа, където в оцветените в бяло, зелено и червено (точно в този ред) гуми от ЗИЛ-ове, бяха засадени сезонни цветя от неуморната съседка на първия етаж, която с вишегласието на живущите не плаща за ток, чистачка и асансьор за общите помещения, заради страстта ѝ (често нездрава) и договорката да създава красота наоколо и да събира пълна, точна и проверена поне от два източника информация за всички и всичко. Цялата тази България се изтътрузи до малката беседка, която сама си бе построила от винкели и ламарина и бе украсила с пластмасови лиани в отровен зелен цвят.И вдигна поглед към панелката. В пълно мълчание.
(Целият коментар можете да чуете в звуковия файл)
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
