„Време и половина“ често разказва истории и още по-често търси смисъла в отговорите на съществени въпроси. Днес за пореден път предаването направи точно това – добави още малко време към вашето време, за да разбере отговора на един на пръв поглед лесен въпрос, а именно – какво означава да си продуцент? За да бъдем още по-точни и изчерпателни в търсенето на отговора, зададохме още по-конкретно въпроса – какво означава да си филмов продуцент?
Този въпрос е задаван безброй много пъти – от студенти, които са избрали тази професия, от екипа, който стои зад съответния филмов проект, от почти всеки зрител, който е проследил финалните надписи на даден филм, от всеки втори, който е чул, че наравно с името на някой се нарежда и тази длъжност, навярно и от част от вас, тези, с които споделяме едно „Време и половина“, даже и от самите продуценти понякога.
Дефинирането на професията се оказва трудна задача дори за българското законодателство. Понятието „продуцент“ се появява за пръв път в нашата правна рамка през 1993 г., като през 2000-та се появява и понятието „филмов продуцент“. Тези понятия обаче са представени много общо в законодателството. Липсата на дефиниции за видовете продуцентство създава предпоставки за несигурност в правния статут на продуцентите. Оттам и причината всеки да възприема продуцента единствено и само като „човека с парите“.
А той всъщност е много повече – финансист, мениджър, организатор, психолог, който се старае да балансира между егото и таланта на хората в екипа, човекът, който обединява и управлява всички творчески и нетворчески процеси, но и човекът, който носи най-голямата и тежка отговорност – тази за успеха, но и тази за провала на филма. Макар и да липсва ясна дефиниция на понятието „продуцент“, едно е сигурно – всички свързват професията с много пари и сериозен успех, колкото и субективно понятие да е това.
Зад този успех обаче се крие сериозен труд. И тъй като във „Време и половина“ търсим отговорите през човешките истории, днес ще говорим за това какво е да си продуцент като надникнем във филмовия свят на продуцентката от Естония Катрин Киса.
Катрин участва в тазгодишното 16-о издание на София Мийтингс – форумът за копродукции в рамките на София Филм Фест, в който се включиха над 150 продуценти, дистрибутори, представители на международни филмови пазари, както и селекционери на престижни кино фестивали.
Тя представи филма „Jesus’ Blood and Red Currants“, който беше част от програмата „Плюс минус един“. Киса е един основател на продуцентската компания Homeless Bob Production. Компания произвежда само авторски филми и постепенно започва да оставя следи в историята на естонското кино. Коя обаче е Катрин Киса и какво търси тя в киното? Отговорът на този въпрос чуйте в звуковия файл.
Преводът е на Емилия Клайн.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg