Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР обещават пролетно настроение с музиката на Пипков, Рахманинов и Чайковски

19 април, петък, 19.20 часа – зала „България“. Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“

БНР Новини
Симфоничният оркестър на БНР
Снимка: архив

Десетият концерт от юбилейния, 70-и сезон на радиосимфониците е вдъхновен от най-прекрасния и любим на всички сезон – Пролетта! Под диригентството на Марк Кадин и с участието на певците от Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова, и солиста Атанас Младенов (баритон) ще бъдат изпълнени: Симфонична сюита „Пролет над Тракия“ на Любомир Пипков (тази година се навършват 115 години от рождението на големия български композитор!), Кантата „Пролет“ от Сергей Рахманинов и Симфония №4 във фа минор от Пьотр Илич Чайковски.

„България не е единствената страна, където музиката намира почва в широките народни маси, но у нас повече, отколкото другаде, това се дължи на вродения музикален инстинкт“ – това са думи на големия български композитор Любомир Пипков. Един от представителите на т.нар. „второ поколение български композитори“, той достойно се нарежда сред видните музикални творци на 20-и век. Френският композитор Пол Дюка, който е негов учител, казва за него „Това е един от най-интересните артисти на нашето време“. Музикалният език на Пипков не разчита на фолклорния цитат, а вплита органичното българското звучене в самата тъкан и същността на произведенията му. Творчеството на композитора, което обхваща всички жанрове от неговото време, не само впечатлява със своето емоционално богатство, но и отразява активната му гражданска съвест. Неслучайно Пипков е определян като водеща личност в музикалната ни култура през 30-те - 70-те години на 20-и век.

„Пролет над Тракия“ е създадена като сюита за камерен оркестър през 1938 година, две години след първата постановка на операта  „Янините девет братя“, която с появата си предизвиква истински публичен скандал, и година преди  композиторът да завърши Първата си симфония. Това е плодотворен период за Пипков – време, в което той бележи успехи не само в творческата си биография, но и развива интензивна обществена дейност. Сюитата е в три части: Пролет над Тракия, Песен от далече, Пролетен вятър.  

Кантатата „Пролет“ на Сергей Рахманинов е завършена през 1902 година. След фаталната премиера на неговата Първа симфония през 1897 година, която завършва с провал, Рахманинов дълго време не е в състояние да композира. Той става втори диригент в московската Руска частна опера, където се сприятелява с младия Шаляпин; след това, през 1899 година заминава на гастроли зад граница като пианист, а лятото на 1900 година прекарва в Генуа. Едва сега композиторът се решава отново да започне да пише музика и започва работа над Втория си клавирен концерт и симфоничната поема „Франческа да Римини“.

Вторият клавирен концерт има огромен успех, неговата премиера е през месец декември 1901. Скоро след това, през пролетта на 1902, Рахманинов се обръща към жанр, който е нов за него – кантатата. Така се появява кантатата „Пролет“ по стихотворението на Некрасов „Зеленият шум“. Много е вероятно създаването на това светло, пропито с утвърждаване на любовта произведение да се дължи на чувствата на самия композитор: именно през тази пролет е сватбата му с Наталия Александровна Сатина.

Кантатата е изпълнена за първи път на 11 март 1902 година на деветото симфонично събрание на Московското филхармонично общество. Изпълнители са баритонът Александър Смирнов и хорът на любителите на музиката под диригентството на Алексей Зилоти. Публиката приема произведението много радушно, а Съветът за поощряване на руските композитори и музиканти присъжда на Рахманинов за тази творба наградата „Глинка“.

В писмото на Пьотр Илич Чайковски до Надежда фон Мек от 1 май 1877 година за първи път се споменава Четвъртата симфония, замисълът на която възниква в тежко за композитора време – след тежка душевна криза, предизвикана от неудачната му женитба, той избягва от жена си в Петербург. „Аз жестоко се подигравах миналата зима, когато пишех тази симфония, и тя е точно отражение на онова, което изпитвах по онова време“ – съобщава Пьотр Илич, без да навлиза в подробности за какви точно подигравки става дума. Симфонията става равносметка на цялостното предшестващо творчество на композитора и открива нов етап в него, хвърляйки светлина върху нови, по-дълбоки перспективи не само в симфонизма на Чайковски, но и без преувеличение, в развитието на симфонизма като цяло.

Много оркестрови съчинения на Чайковски са свързани с напълно конкретно съдържание. В същото време композиторът не обича да разкрива това съдържание – той предпочита слушателите сами да се досещат за него или просто да тълкуват музиката по своему. В Четвъртата си симфония той нарушава това правило, но го прави преди всичко от благодарност. Програмата, изложена в писмото му до Надежда фон Мек, не отговаря напълно на неговия замисъл, а само се приближава до него – може би защото Чайковски не желае да разкрие съкровените си мисли, а в същото време не може да откаже на благодетелката си. В отговор на нейната молба той пише: „Само на Вас мога и искам да разкажа за значението както на цялото, така и на отделните му части. Разбира се, мога да го направя само в общи линии. Интродукцията е същността на цялата симфония, нейната безусловно главна мисъл. Това е ФАТУМЪТ, тази фатална сила, която пречи на порива към щастие да достигне до целта си, която ревниво пречи на благополучието и покоя да бъдат пълни и безоблачни, и като Дамоклиев меч виси над главата и неотклонно, и постоянно трови душата. Тя е непобедима и никога не можеш да я надвиеш. Остава само да се смириш и напразно да тъгуваш…“ Премиерата на творбата се е състояла на 22 февруари 1878 в Москва, на концерт на Руското музикално общество, под диригентството на Николай Рубинщайн. В редица европейски страни симфонията е известна още и под заглавието „Фатум“ или „Съдба“.

Снимка: operasofia.bgБаритонът Атанас Младенов
(на снимката вляво) завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков. Специализира в Българския културен институт „Борис Христов” в Рим. Учи при Евгения Дундекова в Държавната консерватория „Джоакино Росини” в Пезаро, Италия. Участва в летни Академии и Майсторски класове по оперно пеене в България, Италия и Испания. От 2012 г. е солист в Софийската опера и балет, където изпълнява ролите на Белкоре в „Любовен еликсир” на Доницети, Пинг в „Турандот” на Пучини, Борислав в едноименната опера на Маестро Георги Атанасов, Онегин в „Евгений Онегин” на Чайковски и др.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Помните ли певеца Атанас Панайотов?

През месец април предаването "Портрети" представи творческата история на певеца Атанас Панайотов– един от популярните изпълнители на песни от Шуменско от втората половина на миналия век, концертирал с певци като Мита Стойчева, Борис Машалов, Йовчо Караиванов, Соня Кънчева и много други. Атанас Панайотов е роден е в с. Янково, област Шумен през..

публикувано на 17.06.24 в 12:41

Китарният ас Ингви Малмстийн отново у нас

Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И Чешката – с хор. "Фендер Стратокастър". Ферари. Ейприл. Пловдив, 2024 година. Пръстът на Съдбата е свързал по невероятен начин тези хора, места, събития, за да ни срещне на живо с китарния Бог, написал със златни букви Библията на неокласическия хеви метъл. Повелителят на струната нарича..

публикувано на 17.06.24 в 12:01

Монтеки и Капулети кръстосват шпаги на оперната сцена в Лиеж

Сезонът на Кралската опера на Валония в Лиеж продължи през май с белкантова музика и пет представления на "Капулети и Монтеки" на Винченцо Белини. Шестата опера на бележития сицилиански майстор вижда бял свят по време на карнавалния сезон във Венеция през 1830 г. Белини написва творбата само за шест седмици, изпълнявайки спешна поръчка на импресариото..

публикувано на 16.06.24 в 08:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 юни 2024 г.

16 юни 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Missa Solemnis (Тържествена меса) в Ре мажор, оп. 123. Изпълняват Луси Кроу (сопран), Ан Халенберг (мецосопран), Джовани Сала (тенор), Уилям Томас (бас), хор Монтеверди и Революционен и романтичен оркестър. Диригент Джон Елиът Гардинър. 4.14 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Клавирно трио в Си..

публикувано на 15.06.24 в 12:05

160 години от рождението на Рихард Щраус

На 11 юни 1864 г. в Мюнхен се ражда композиторът Рихард Щраус. Много трудно е да се определи с кои свои произведения той остава в историята – с оперите, симфоничните поеми или с песните си. Но едно е ясно – посвещава живота си на Нейно величество Музиката и ни дарява в наследство 16 опери, 2 симфонии и 8 симфонични поеми, 2 концерта за валдхорна и над 200..

публикувано на 15.06.24 в 07:55