Априлското въстание се смята за върхов момент в българските борби за национално освобождение. Безспорно е така: апелите на Раковски, обиколките на Левски, призивите на хъшовете отвъд Дунава, страстните позивни на Любен Каравелов и Христо Ботев, непримиримостта на апостолите Бенковски, Волов, Захарий Стоянов дават своите плодове преди 143 години, за извадят българина от спокойствието му и да грабне оръжието. Всъщност, ако помислим, това като че ли е най-сюблимният, сиреч върхов момент от българската история, или поне един от най-сюблимните: стопанинът, който храни къщата си и трепери за нея, а добитъка си гледа с четири очи, в един момент решава да зареже всичко това, да го подпали под въздействието на ентусиазъм, вдъхнат му от пламенните речи на Георги Бенковски, да се „барикадира“ поселенията си и да чака аскер и башибозук, наострил срещу тях черешови топчета и кремъклии пушки. Величав миг, макар че, от друга страна, в българската история има и други величави събития, на които като че ли не се отдава чак такова значение. Оттук тръгва предаването „Премълчаната история“ на 1 май: защо? Защо за Априлското въстание през 1876 г. знаем всички, а за Белоградчишко-Нишкото през 1850 г. – почти никой? Знаем Бенковски, не знаем Иван Кулин, поп Кръстю, но не Ненко Терзийски, Кочо Чистеменски и много по-малко Спас Гинев. Дали пък тази сюблимност, за която говорим по повод Април‘1876 не е поради това, че имала своя гениален летописец – Захарий Стоянов? И че Иван Вазов е повлиял изключително върху начина, по който четем българската история през периода? Този въпрос задаваме на участниците в предаването Димитър Бежански – хуморист и мислител, Тони Николов – философ и публицист, Бойко Ламбовски – поет и журналист, проф. Пламен Митев – историк и специалист по Българското Възраждане.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg