История и геополитика: Ватиканът

Завършилото наскоро посещение на папа Франциск I в България предизвика много въпроси и дискусии. Отговорите на много от тях могат да се намерят назад в историята на Западната църква. С проф. Александър Николов, ръководител катедра „Антична и средновековна история“ при Софийския университет, говорим за факторите определили претенциите на римския епископ за църковно първенство.

Първоначалната организация на древната църква е епископална. Епископските катедри, създадени в различните градове, са равнопоставени, а общите решения за църквата се вземат на църковни събори. Все пак на епископите от най-значимите градове – Хефес, Антиохия, Йерусалим, Александрия, Цариград и Рим – се отдава едно почетно място. Стремежите на римския епископ към световно първенство се засилват особено след VIIIв., когато в замяна на короната на франките, дадена му от папата, Пипин Къси му предоставя обширни земи, отнети от лангобардския крал.

Така де факто възниква папската държава, а успоредно с нея и претенциите на папата за власт. Тъй като „пипиновият дар“ не е достатъчен да легитимира папската власт, прибягва се и до помощта на т.н. „Лъжеисидорови декреталии“, в които се разпространява легендата за т.н. „Константинов дар“, според която папа Силвестър I уж получил върховната власт в църквата и властта над Западната римска империя като дар от Константин Велики. Изфабрикуваната легенда е опровергана от хуманистите през XVI и XVII  век.