20 юни е Световният ден на бежанците. По този повод бяха оповестени официалните данни на ООН за бежанците по света през миналата година. Според Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) през 2018 г. над 70 милиона души са били разселени по целия свят, това представлява най-големия брой регистриран от създаването на ВКБООН през декември 1950 г. От разселените лица 25,9 милиона са бежанци, 41,3 милиона души са вътрешно разселени в границите на своята страна и 3,5 милиона са търсещите убежище. Децата съставляват повече от половината от бежанското население (13 милиона). Страните, които се сблъскаха с бързо нарастване на броя на разселените лица само за една година, са Венецуела с до 4 милиона разселени граждани, които избягаха от страната си, и Етиопия, с 1,6 милиона разселени лица, 98% от тях в рамките на тяхната собствена страна. Тези цифри показват отчаяна нужда от защита на бежанците от войни, конфликти и преследване.
ВКБООН съобщава, че само през 2018 г. повече от 13 милиона души са били изселени от само пет страни: Сирия, Афганистан, Южен Судан, Мианмар и Сомалия.
С липсата на храна, лекарства и работа в тези страни броят на разселванията далеч надхвърля размера на решенията за презаселване, предоставени от международната общност.
Продължаващите регионални и международни конфликти допълнително довеждат до хаотичната ситуация и неспособността да се постигне мир. От една страна, е проблемът с преобладаващия брой молби за убежище и милиони разселени лица, а от друга страна, липсва еднакъв дял от отговорността сред приемащите страни да настанят бежанци от съседни страни за решаване на проблема с убежището.
Уганда (1,2 милиона), Судан (1,1 милиона) и Германия (1,1 милиона).
За бежанците най-доброто решение е да се върнат у дома доброволно, в безопасност и с достойнство. Други решения включват интеграция в приемащата общност или презаселване в трета страна. Въпреки това, през 2018 г. само 92 400 бежанци са били презаселени, което е по-малко от 7% от броя на чакащите за презаселване. Около 593 800 бежанци са успели да се завърнат у дома, а 62 600 са били натурализирани.
В Европа продължават да пристигат хора, бягащи от конфликти, военни действия, преследване или бедност. За мнозинството от бежанците и търсещите убежище крайната цел е живот в Германия, Швеция, Дания или друга държава в Западна Европа.
В България пристигат бежанци главно от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и Иран. През миналата година у нас са потърсили закрила над 2 500 лица, а за първите 4 месеца на 2019 година 416 души са потърсили закрила в България, на 81 лица е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут е предоставен на 111 лица, а на 400 души е отказана международна закрила. (По данни на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет)
Има и хора, които още от самото начало на пътя си към Европа избират България за втора родина.
Днес ви срещаме с двама бежанци, за които България вече е втора родина. Той живее от 11 години в България, а тя – от 4 години. Двамата са много различни, нямат никаква роднинска връзка, но имат три общи неща:
• избягали са от Ирак,
• първоначалният им план е бил да стигнат до България, за да живеят тук.
• обичат България.
И двамата избраха да останат анонимни по разбираеми причини.
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е липсата на достатъчно материали, които обучаващият да избере и да адаптира към потребностите на конкретния ученик. В мрежата се откриват сборници и материали, чиито високи цени авторите им оправдават с..
Честата употреба на думите "пея" и "песнопение" са факт на страниците на Свещеното Писание. От най-древни времена музиката и религията са свързани. Исторически не само в християнството, но във всички религии музиката се използва. Чрез нея се изразява както съкрушение и разкаяние така и вяра, възхищение от величието на силата Божия и благодарност към..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg