20 юни е Световният ден на бежанците. По този повод бяха оповестени официалните данни на ООН за бежанците по света през миналата година. Според Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) през 2018 г. над 70 милиона души са били разселени по целия свят, това представлява най-големия брой регистриран от създаването на ВКБООН през декември 1950 г. От разселените лица 25,9 милиона са бежанци, 41,3 милиона души са вътрешно разселени в границите на своята страна и 3,5 милиона са търсещите убежище. Децата съставляват повече от половината от бежанското население (13 милиона). Страните, които се сблъскаха с бързо нарастване на броя на разселените лица само за една година, са Венецуела с до 4 милиона разселени граждани, които избягаха от страната си, и Етиопия, с 1,6 милиона разселени лица, 98% от тях в рамките на тяхната собствена страна. Тези цифри показват отчаяна нужда от защита на бежанците от войни, конфликти и преследване.
ВКБООН съобщава, че само през 2018 г. повече от 13 милиона души са били изселени от само пет страни: Сирия, Афганистан, Южен Судан, Мианмар и Сомалия.
С липсата на храна, лекарства и работа в тези страни броят на разселванията далеч надхвърля размера на решенията за презаселване, предоставени от международната общност.
Продължаващите регионални и международни конфликти допълнително довеждат до хаотичната ситуация и неспособността да се постигне мир. От една страна, е проблемът с преобладаващия брой молби за убежище и милиони разселени лица, а от друга страна, липсва еднакъв дял от отговорността сред приемащите страни да настанят бежанци от съседни страни за решаване на проблема с убежището.
Уганда (1,2 милиона), Судан (1,1 милиона) и Германия (1,1 милиона).
За бежанците най-доброто решение е да се върнат у дома доброволно, в безопасност и с достойнство. Други решения включват интеграция в приемащата общност или презаселване в трета страна. Въпреки това, през 2018 г. само 92 400 бежанци са били презаселени, което е по-малко от 7% от броя на чакащите за презаселване. Около 593 800 бежанци са успели да се завърнат у дома, а 62 600 са били натурализирани.
В Европа продължават да пристигат хора, бягащи от конфликти, военни действия, преследване или бедност. За мнозинството от бежанците и търсещите убежище крайната цел е живот в Германия, Швеция, Дания или друга държава в Западна Европа.
В България пристигат бежанци главно от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и Иран. През миналата година у нас са потърсили закрила над 2 500 лица, а за първите 4 месеца на 2019 година 416 души са потърсили закрила в България, на 81 лица е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут е предоставен на 111 лица, а на 400 души е отказана международна закрила. (По данни на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет)
Има и хора, които още от самото начало на пътя си към Европа избират България за втора родина.
Днес ви срещаме с двама бежанци, за които България вече е втора родина. Той живее от 11 години в България, а тя – от 4 години. Двамата са много различни, нямат никаква роднинска връзка, но имат три общи неща:
• избягали са от Ирак,
• първоначалният им план е бил да стигнат до България, за да живеят тук.
• обичат България.
И двамата избраха да останат анонимни по разбираеми причини.
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg