У нас, допреди да избухне демокрацията през 1989 г., в родните училища и университети се изучаваха само части от бурния му живот на непокорен дух, авантюристичен характер, приключенски манталитет, склонността му да броди по ръба на закона, да е готов на всичко, което не бива да се преподава на средношколци и бъдещи висшисти. И понеже Раковски е незаобиколим фактор в национално-освободителното ни движение срещу османското владичество и гръцкото духовно потисничество, по време на комунизма образът му бе възкачен върху десетки бюст-паметници, десетки градски улици и булеварди и до днес носят името му.
Но нито дума не се казваше за яростните му критики към руската политика, за това, че още през 1861 г. той разобличава тази политика в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". Този факт не пасваше на официалната, вечна и свята българо-съветска дружба и едва след падането на тоталитарния просъветски режим българските читатели получиха достъп до този памфлет. Който и днес не може лесно да се открие в книжарниците, но присъства в интернет изданията.
Последното и най-премълчавано за комунистическата историография "петно" е фактът, че Раковски е виден масон, който наред с други големи наши революционери и възрожденци, е част от невидимия градеж на европейското масонство, който е в основата на национално-освободителните борби, завери, метежи и въстания. В това предаване ще бъде последователно проследен пътят на гениалния ни сънародник без заобикалки, без идейни съображения, характерни за досегашните публични разговори за личността му и достойното му дело.
Участват Румен Василев, писател, изследовател на масонския код на българското Възраждане, проф. Кирил Топалов, проф. Никола Алтънков, арх. Ивелин Любенов, Димитър Кабаков.
Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..
Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..
Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София...
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg