У нас, допреди да избухне демокрацията през 1989 г., в родните училища и университети се изучаваха само части от бурния му живот на непокорен дух, авантюристичен характер, приключенски манталитет, склонността му да броди по ръба на закона, да е готов на всичко, което не бива да се преподава на средношколци и бъдещи висшисти. И понеже Раковски е незаобиколим фактор в национално-освободителното ни движение срещу османското владичество и гръцкото духовно потисничество, по време на комунизма образът му бе възкачен върху десетки бюст-паметници, десетки градски улици и булеварди и до днес носят името му.
Но нито дума не се казваше за яростните му критики към руската политика, за това, че още през 1861 г. той разобличава тази политика в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". Този факт не пасваше на официалната, вечна и свята българо-съветска дружба и едва след падането на тоталитарния просъветски режим българските читатели получиха достъп до този памфлет. Който и днес не може лесно да се открие в книжарниците, но присъства в интернет изданията.
Последното и най-премълчавано за комунистическата историография "петно" е фактът, че Раковски е виден масон, който наред с други големи наши революционери и възрожденци, е част от невидимия градеж на европейското масонство, който е в основата на национално-освободителните борби, завери, метежи и въстания. В това предаване ще бъде последователно проследен пътят на гениалния ни сънародник без заобикалки, без идейни съображения, характерни за досегашните публични разговори за личността му и достойното му дело.
Участват Румен Василев, писател, изследовател на масонския код на българското Възраждане, проф. Кирил Топалов, проф. Никола Алтънков, арх. Ивелин Любенов, Димитър Кабаков.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
