За много от потомците на българските преселници в Бесарабия да дойдат тук сред звуците, картините, слънцето и въздуха на България е като да се оставят в нежната прегръдка на майка – ласкава, топла и мечтана. За други родствената връзка с прародината е възможност за реализация, приятни преживявания, екзотика. Зависи. От семейната традиция, от поколението, от хилядите случайни и закономерни обстоятелства, които чертаят пътя ни. Важното е България да е готова да приеме и даде на всяко свое „дете“ това, от което се нуждае. Пресечната точка е езикът, знанието за историята, географията, традицията и съвременната култура на страната. Една от малките, но доказани възможности за българите от традиционните общности отвъд границата са курсовете по български език, история и култура, провеждани от Департамента за информация и усъвършенстване на учителите на Софийския университет. С трима от тях ви срещаме в рубриката „Всичко за образованието“. Вера Стоянова е преподавателка по български език, дъщеря е на българистите проф. Елза Стоянова и проф. Иван Стоянов, основател на специалността „Украински език“ в Софийския университет, родственик на именития генерал Иван Колев Стоянов, „бащата“ на българската конница и защитник на Добруджа. Ирина Чурса е родена в Райновка, малко българско село в Приморския район, но от 40 години живее в друго село сред украинци и учи децата им на българските песни на майка си. Антон Танасов е гимназист в Мелитопол. Баща му е българин, но в семейството българският език и традиция не се пазят. Той обаче има желание да следва висше образование в родината на прадедите си. Чуйте ги.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...