Смутита от Филипините против рак

В началото на предаването „Покана за пътуване“ с рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ ще ви отведа на Филипините, където с полезни, но вкусни смутита церят и предотвратяват сума ти болести.
Престоят в курортно селище в Тагайтай, близо до Манила минава под мотото „По-здрави, по-щастливи, по-добре“. Разположено в тропическа гора, на двата бряга на ромонящ поток, мястото просто излъчва тотален покой. Къщичките са заобиколени от искрящо зелена растителност и пъстри до полуда цветя. Изградени изцяло от естествени материали, създадени на ръка в близката околност, бунгалата предлагат автентичен филипински дух. Любителите на екстремните преживявания, могат да отседнат и в палатка, но… с личен иконом. Макар да изглежда като обител на разкъртващ релакс, посетителите никога не скучаят. Свободното време се запълва от йога или тай-чи, типичният хилот-масаж с нагорещени бананови листа и уроци по… смутита. Чевръста филипинка разполага блендера си на ниска катедра и джурка полезни комбинации – против рак, за младост и хубост, за здрави бъбреци, черен дроб и сърце …

Всички рецепти можете да ги намерите на страницата на предаването във Фейсбук. Само ще ви уверя, че са лесни за приготвяне и всички продукти са на рафта в близкия магазин – лимон, магданоз, ябълка, морков, ананас, краставица… Единствената по-непозната за повечето от вас съставка е кейлът, макар истински вещите в правилното хранене да я величаят както суперхрана и витаминна бомба.

Как се правят здравословни смутита на Филипините. Видео: Магдалена Гигова

Ето и една рецепта за „разядка“ на интереса:
Против рак и остаряване
Продукти: 100 грама ананас, 1 портокал, 50 грама моркови, 50 грама краставици, 2-3 листа кейл.
Приготовление: Разбъркайте в блендера ананаса, портокала, морковите, краставиците и кейла. Добавете половин чаша вода и 3-4 кубчета лед и разбъркайте отново.

Обичате ли Манхатън, не коктейла, а едноименния район в Ню Йорк? Ходи ли ви се до Бирма и чували ли сте за херметизма като философия? На всички тези разнопосочни въпроси ще отговори д-р Снежана Зарева-Гарфънкъл, дългогодишен преподавател по теория на литературата в Софийския университет. Като стипендиант на фондация „Фулбрайт“ заминава за САЩ, където изнася лекции в Пенсилванския и в университета „Рътгърс“, омъжва се, пътува много по света… И ако се питате дали има нещо общо с половинката от дуета „Саймън и Гарфънкъл“, отговорът е „Да!“. Пада се брат на мъжа ѝ. Поводът за разговора е новата книга на Снежана „И нека едната ръка знае какво прави другата“.
С д-р Зарева-Гарфънкъл стигнахме до „пъпа на света“, както бирманците наричат града с най-прочутия манастир в Мианмар и се разходихме из зримото и незримото.

Крепостта Ван, изградена от Семирамида. Видео: Магдалена Гигова

В „Покана за пътуване“ вече е ставало дума, че в Доха, Кувейт и Дубай има само два сезона – горещ и много горещ, но държавата, към която ще ви поведем след малко миналото лято би рекордите за най-висока температура със 70,7 градуса по целзий на необитаемото плато Дащ е Лут и „едва“ 60 градуса в Бандар-е Махшер. Ако не сте загряли с тези факти, ще ви дам още един жокер – аятоласи и забулени жени. Иран, разбира се!
Отиваме там с фотографа, пътешественик и журналист Емил Данаилов, на чиито сайт може да видите невероятни снимки, не само от Иран.
Бадем, бакшиш, бостан, гердан, гюле, долап, диван, диване, зюмбюл, калъп, кафене, кюфте, лимон, леген, маймуна, таратор, шкембе… Това са само част от думите в българския език, които Емил Данаилов е установил, че са персийски и идват от Иран. А ние си мислим, че сме попили лексика главно от комшиите. Впрочем, стигаме и до тях.
За българите Ван е просто „езеро в Турция с три букви“, познато от кръстословиците. Но когато човек се докосне до дивата красота на тези 3172 кв. км тюркоазени води в шепите на три вулканични планини, разбира защо хората на Ван са горди, но дружелюбни, открити и упорити, винаги готови да се усмихнат, да проявят ненатрапчиво любопитство към чужденеца и да покажат, че както природата е немилостива, така може да бъде и невероятно щедра.

Летящи риби инджи кефалъ на езерото Ван. Видео: Магдалена Гигова

Водите на Ван са леко солени и с високо съдържание на сода. Ако искат наистина искрящо пране, жените просто го пускат в езерото. Е, трябва да внимават, защото най-дълбоката му част е 451 м. Подобната на сьомга риба инджи кефали се въди само в необичайните му по химически състав води. Но понеже хайверът й не оцелява в тях, отива да го хвърли в река Бенд-и-махи и се връща във Ван с... летене. Стотици хиляди риби задръстват бързеите на реките в стремежа си да подскочат в посока, обратна на течението, за да се върнат „у дома“. Водата прилича на супа с мърдащо фиде, а гледката на прелитащите риби е почти призрачно нереална. Имах късмета да видя с очите си скачащите инджита, но езерното чудовище, което японски учени дебнаха миналото лято, така и не ми се яви.

Характерни само за тук са и котките от породата турски Ван. Легендата разказва, че Аллах решил да компенсира суровия климат на планините близо до границата с Иран, като изпрати на хората гальовната животинка. Котките Ван най-често са чисто бели, имат едно жълто и едно зелено око и обожават водата. Те не само плуват, ами обичат да ловят риба.

Котки ван в развъдника. Видео: Магдалена Гигова

Единствено във Ван съществуват и т.нар. салони за закуска. Ресторант, в който се сервира само първото ядене за деня. По обед затваря до следващата сутрин. Заведенията възникнали, защото мъжете излизали да хапнат призори, та никога да не виждат жена си чорлава и ненагласена. А закуската във Ван е не само ритуал, тя е кантата за небцето.
Ако ви домъчнее за пътешествията, а до следващата неделя има много време, още приключения и рецептите за смутитата против рак и други болести, ще намерите на страницата на „Покана за пътуване“ във Фейсбук