Властта и интелектът в процеса на историческото развитие на човечеството са в непрестанен успореден кипеж, при който ту взаимно се привличат и си помагат, ту се отблъскват и си пречат. Като при втория в случай интелектът е сякаш в по-неблагоприятната позиция – да си спомним само Джордано Бруно или Гео Милев. Обаче! Обаче книгата на големият учен, хуманитарист, философ на морала и изследовател на гражданското поведение на интелектуалците Цветан Тодоров „Триумфът на твореца“ „Триумфът на твореца“ поставя под въпрос тази еднозначност на винаги пребития интелект и на винаги триумфиращата власт. Въз основата на множество случаи на преплитане на съдбите на руски творци със събитията през Гражданската война и впоследствие със сталиновото тоталитарно-комунистическо управление – Александър Блок, Всеволод Мейерхолд, Казимир Малевич, той доказва, че всъщност дори и първоначално властта да тържествува в последна сметка победата и историческото лидерство остава за твореца; за него във времето са окончателните и неоспорими исторически лаври и почести. Или, както казва един руски критик, Дмитрий Биков: „В близък план изглежда, че злото винаги тържествува, в далечен обаче, след изтичането на годините се вижда, че доброто винаги взима връх“.
Изглежда, че е така, българските примери са достатъчни, за да утвърдят тезата: Гео Милев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Константин Павлов… Ала доколко това наистина е така, редно е да проверим и изпитаме и тъкмо такъв „стрес-тест“ за тезата на Цветан Тодоров предлага първият за новия журналистическо-публицистичен радиосезон брой на предаването „Премълчаната история“. „Изпитващите“ и „изпитваните“ ще бъдат проф. Стоян Атанасов – франкофон, филолог, преводач на книгата „Триумфът на твореца“, проф. Божидар Кунчев – литературовед, изследовател на българската литература и култура, и доц. Пламен Дойнов – историк, поет, културолог и проучвател на взаимоотношенията писатели-власт в контекста на историята на Първата българска република, Народната република.
"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в..
На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години. Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии..
Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..
"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността. Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..
В Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя научнопопулярна лекция на тема "Изследване на слънчевата система" на проф. Андрю Коутс – физик от Университетския колеж в Лондон, Великобритания. Лекцията е част от четвъртото издание на фестивала "Ало, космос! Говори България", организиран от Атлантическия клуб, Софийския университет, Българска академия..
21-вото издание на един от най-престижните международни фестивали за късометражно кино "В Двореца" (In the Palace) ще се проведе от 29 юни до 6 юли в..
Днес Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Феручо Бузони в изпълнение на носителя на..
Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" е изследване на Цветелина Борисова , насочено към успеха на южнокорейската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg