Композиторът Георги Тутев представя себе си и своята музика в студио на БНР преди 25 години

Георги Тутев си отиде от този свят месец след 70-ия си рожден ден през 1994 г. и поредната му годишнина (95) е повод „да се свържем“ с неговата личност, като послушаме музиката му, в която тя се е претопила и ... неподражаемия му начин на самопредставяне и говорене за плодовете на духа и за обикновените, тривиални неща. Едновременно просто и естествено и много солидно, дълбоко. Може би се дължи на неговата дарба да бъде искрен и непосредствен, да бъде себе си. Днес от дистанцията и избуяването на всякакви „модерни“ начини за публично споделяне, разгласяване в самодоволен тон на собствения начин на чувстване, живеене и пресъздаване, да слушаш Георги Тутев от записи с гласа му и да четеш написаното от него е като глътка чиста изворна вода. Неподправеност, неизмисленост, търсене на високи, облагородяващи стойности и достойното им защитаване.

Всичко това без агресивност, натрапчивост, обсебеност от роля, обществена значимост и творчески манифести. Георги Тутев прекара голяма част от професионалния си живот на музикант като диригент на оркестъра на Младежкия театър, където отново без излишен шум създаде една благотворна ера със своята ерудираност и готовност да даде най-доброто от себе си. Творбите си създава бавно, но също така искрено и с желание да постигне в тях своята духовна истина, използвайки от съвременните изразни средства това, което отговаря на нея.

Те не са много, но всяка е старателно шлифована, изграждана с търпението на художник, който реди мозайка, едновременно ръководи процеса и сам е задвижен от него. Тези негови композиции, естествено го свързват с посоката в българската музика, трасирана от неговото поколение – Константин Илиев и Лазар Николов, със Симеон  Пиронков, по-късно Васил Казанджиев, Иван Спасов. Георги Тутев влиза малко по-късно в тази разнородна, но много силна, наситена с огромен творчески потенциал група. Затова пък остава до край на общите естетически позиции, без да скрива своите съмнения, колебания в значимостта на постигнатото от него и което е може би най-важното, без да изпитва така терзаещата българска ревност и комплекси. Той винаги с готовност отдава при случай дължимото на всеки един голям музикант, край себе си без страх, защото бе истински европеец по дух и разбиране за общите ценности на които се крепи всяка култура. Това му бе дадено по рождение и възпитание, преминало в Германия в предвоенните години.

Когато настъпи политическата промяна след 1989 г. Георги Тутев не потърси единствено за себе си и своето творчество някаква реализация в по-широко пространство, благодарение на личните си контакти с музиканти от чужбина. Застана начело на организиране на Дружеството за нова музика в България и приобщаването му към международните структури. Една много светла личност в българската култура.

вторник, 24 септември от 19.20 часа