Общо дело, идея или интерес, мащабността и значимостта на което предопределя обединяването на усилията на повече хора, с оглед постигане на желаните резултати. Под това определение се подвизава думата „кауза“ в Уикипедия. Ако имате интерес, можете да видите и сами. В следващия текст обаче „кауза“ ще е равно на един почти 10-годишен малък голям човек.
Той носи името „Пощенска кутия за приказки“. Има си характер, интереси, цели, приятели, даже много добри приятели. Има си хора, които го отглеждат с любов и топлина и най-вече – има си кауза. В една кутия, представяйте си я както намерите за добре, този малък голям човек с много лица събира емоциите на безброй хора. Всеки път, когато кутията подаде сигнал, хората обличат емоциите си в думи. Усещат ги, мислят ги, редят ги, структурират ги в изречения, докато накрая емоциите не придобият образа на къс разказ.
Разказът преминава пътя от кутията до микрофон, от който не се бои да нададе глас. Точно там, където микрофонът става трибуна за мислите на хиляди, се ражда приказката. Един път прочетена, приказката вече живее свой живот в съзнанието на всеки, който е отделил от времето си за кутията с кауза.
След тези внушителни почти 10 години кутията тръгва на пътешествие, за да въвлече в приказката си и герои от една друга страна. От софийските клубове, през всички останали клубове у нас, тя ще се настани повече от удобно сред българската общност във Виена. Там ще разказва всичко онова, което е събрано под мотото „най-доброто от…“. Не го приемайте като клише, защото не е. А пък и да бъде такова, няма лошо. Това означава, че е вече изпитано, прието и утвърдено като най-доброто.
Пътуващата приказка ще поеме пътя към Виена на 4 октомври. За това си пътуване тя отново е въвлякла в приключението си познатите гласове от микрофона, които не просто дават глас на късите разкази, а направо са се слели с каузата на 10-годишния малък голям човек, носещ вече гордо името си „Пощенска кутия за приказки“. Въвлякла е и жената, която е сътворила тази кауза и няма абсолютно никакво намерение да се отказва от нея. Не я мислете, лесно й е да върви по този път, защото, както ще чуете от самата нея, той си е просто нейният път и няма две мнения по въпроса.
Да, за кутията с кауза на Гери Турийска се опитвам да ви разкажа от няколко реда насам. Предлагам обаче четенето да спре дотук и да си пуснете звуковия файл, за да чуете останалото.
Личността, която ще представим днес е Димитър Еленов – актьор, режисьор и театрален педагог! Вълнението за нас е особено този път, чудехме се как точно да го направим и се спряхме на неговите лични изповеди, както и на неговия ученик Димитър Рачков. Ето какво казва той в книгата за Еленов "Свободен, по-свободен, Димитър": За Митко..
След броени дни актьорите от Драматичния театър "Сава Огнянов" заминават за Истанбул, където от 7 до 16 февруари се провежда Международният театрален фестивал на жените драматурзи. Това е третото издание на театралния форум, организиран от държавните театри в Турция. Освен България, в него ще участват театри от Сърбия, Република Северна..
Станислава Гетова-Смокини е илюстратор и автор на фентъзи романа "Филип и Пясъчният кораб". Тя е също така преподавател и собственик на школата по рисуване "Смокини". Плод на нейната отдаденост и ентусиазъм е и Клубът на художника "Борис Георгиев" към НЧ "Алеко Константинов – 1897". Днес от 18:30 ч. в читалището ще се състои дискусията..
Фотографът Емил Данаилов е гост в "Нашият ден", а поводът е "Без причина" – изложбата с пейзажни фотографии, която се открива днес (12 февруари) от 19 ч. в галерия "Контраст". Данаилов пътува със своя фотоапарат по света и снима пейзажи и хора. Вдъхновява се както от Виетнам, Алжир, Исландия и Алпите, така и от красотата на българската..
За крайните проявления на мъжествеността, нейната токсичност, която достига политическите върхове, образа на завоевателя, вожда и неговия стремеж към доминация, власт, територия – разговор в "Нашият ден" с Владия Михайлова , куратор на изложбата "Мачизмът никога не умира" в галерия "Куб" към Регионалния център за съвременно изкуство..
Неотдавна, при посещението ми в новото ателие на Живка, с удивление разбрах, че това място всъщност е било родният ѝ дом. Да, в София – днес вече..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
