Мишколц се превръща в едно голямо туптящо сърце, което пулсира във фестивалния ритъм. Това мое усещане споделиха и други хора на изкуството – режисьори, оперни певци. В залите на Националния театър на Мишколц, който е най-старият в Унгария, основната – класическа в червено и златно, и външната – модерна, се поставят оперни спектакли. Пред сградата артисти от балетната трупа изнасят подгряващи кратки улични представления без билет за всички граждани и гости на Мишколц, които се събират по главната улица. По площадите се правят класически, рок и джаз концерти за малки и големи. Всяка година фестивалът подарява на публиката и по един оперен спектакъл под звездите на различни знакови места. Гостувам за трети път на фестивала „Барток плюс“ в Мишколц и всеки път откривам нови гледни точки и към този форум, и към този град.
Тази година имах възможността да се запозная и да разговарям със създателя на фестивала Петер Мюлер – известен унгарски поет дисидент, филмов и театрален режисьор и поп рок музикант.
„Управата на града ме попита: Защо не направиш фестивал? Те знаеха, че създавам фестивали, защото вече бях направил Фестивала Sziget на Обудай в Будапеща, който днес е сред най-големите в Европа. Отговорих: Какъв вид фестивал искате да направим тук? Казаха ми: Защо не направиш международен оперен фестивал? Не само сградата беше оптимална с тези 5 сцени в нея, но имахме и добра оперна трупа. Опитахме и първата година пожънахме голям успех. Мисля, че е въпрос и на късмет, но много известни международни оперни звезди дойдоха в Мишколц, имахме голяма кампания по музикалната телевизия Меzzo и това създаде международния облик на фестивала. Избрахме той да бъде посветен на Бела Барток и да представя трите музикално-сценични творби на композитора – „Чудният Мандарин“, „Замъкът на Херцога Синята брада“ и „Дървеният принц“. Това не беше достатъчно за голям фестивал, затова решихме да бъде Барток плюс нещо – Верди, Пучини, Моцарт през годините, всички популярни оперни композитори“.
Какво още сподели Петер Мюлер чуйте в звуковия файл, а от 14.30 часа може да чуете разказa на Росица Кавалджиева, както и срещите ѝ с музиковеда Джанлуиджи Матиети, с режисьора Паоло Паница, тенорите Хектор Лопес Мендоса и Михаил Михайлов, и българите живеещи в Мишколц Мария Николаева и Янош Вълчев.
Първият в историята концерт на туарегска банда в България беше именно на Tamikrest. Не толкова отдавна. През 2022. Оттогава концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" организираха съвместно още три техни концерта, като първото им участие у нас извън София (в Пловдив през 2023)..
С маестро Пламен Карталов е разговорът в "Нашият ден" за старта на новия сезон в Софийската опера, за триумфа на "Валкюра" в Загреб, за отминалите турнета в Италия, Полша, Турция и Естония и за току-що приключилото му участие в Международното жури за млади оперни певци. По думите на маестро Карталов артистите на Софийската опера и балет..
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg