„Силата на съдбата”, опера в четири действия от Джузепе Верди (съдържание)

Място и време на действието – Испания и Италия от средата на ХVІІІ век. 

Първо действие 
Тази трагична история започва в Севиля през ХVІІІ век. Дона Леонора ди Варгас е наследница на богат аристократичен род и е влюбена в дон Алваро – потомък на древен род на инки от Новия свят. Разбира се, един тъмнокож метис не може да бъде кандидат за ръката на испанска благородничка. Надменният маркиз ди Калатрава, бащата на Леонора, й заповядва да забрави Алваро, но девойката вече се е уговорила с любимия си да избягат тайно същата вечер. Когато маркизът излиза от стаята й, Леонора издава плана за бягство на своята камериерка. Дона Леонора се разкъсва между любовта към баща си и страстта към своя любим, тя като че ли все още се колебае дали да приеме плана на Алваро. Когато младежът, силно развълнуван, нахлува в стаята й през прозореца, в началото той дори решава, че Леонора не го обича вече. Но след малко двамата се кълнат във вечна вярност. Внезапно обаче се връща старият маркиз, с шпага в ръката. Той е сигурен, че току-що се е случило най-лошото – дъщеря му е обезчестена. Дон Алваро се кълне в невинността на Леонора. Той не желае да се бие с бащата на любимата си и е готов да умре от ръката на маркиза, като демонстративно хвърля своя пистолет на пода. За зла беда, падайки, пистолетът неочаквано произвежда изстрел и куршумът пронизва маркиза. Умирайки, маркиз Калатрава проклина дъщеря си. Така „силата на съдбата” започва да действа. Дон Алваро отвежда Леонора. 

Второ действие
І картина 

Дон Карлос, синът на маркиз ди Калатрава, е научил, че сестра му е изчезнала заедно с любовника си, който е убил баща им. Благородният испанец се е заклел да убие и сестра си, и подлия Алваро. В същото време влюбените са се разделили и Леонора се скита из Испания, преоблечена като момче, в компанията на предания й слуга – стария мулетар Трабуко. „Силата на съдбата” започва да действа от самото начало на второто действие. Оказва се, че Леонора и нейният брат Карлос, без да знаят нищо един за друг, са отседнали под един покрив в малко испанско селце на име Хорначуелос. За щастие, Карлос не успява да види сестра си. 
Под звуците на военна песен циганката Прециозила убеждава селските младежи да се запишат в италианската армия, за да се бият с германците. Красивата Прециозила е по-убедителна от всеки генерал. За да се позабавлява, тя дори предсказва на някои от събралите се бъдещето. Сред тях е и дон Карлос, който не е особено въодушевен. 

Отдалеч се чува пеенето на преминаващи пилигрими. В тяхната молитва ярко се откроява красивият глас на Леонора. Отдавна разделена с Алваро, Леонора вижда брат си и много уплашена, се скрива. Когато пилигримите преминават, дон Карлос разказва своята история. Той се представя за Переда – студент от университета, а после разказва завоалирана версия за любовника на сестра си и убийството на баща си. Смрачава се. Сцената завършва с хор за лека нощ. 

ІІ картина 
Леонора е ужасно уплашена от срещата с отмъстителния си брат. Все още облечена в мъжки костюм, тя избягва в планината, където се оказва пред стените на францискански манастир. Грубоватият, непохватен монах Фра Мелитоне, отказва да я пусне в манастира и вика игумена – Падре Гуардиано. Пред мъдрия и благ францисканец Леонора разкрива цялата си душа. В крайна сметка той й разрешава да се оттегли в една пещера, недалеч от манастира, където да живее като смирен отшелник. Нито един човек няма да може да я види отново – именно такава съдба желае за себе си Леонора, която смята, че завинаги е загубила любимия си Алваро. В края на действието Падре Гуардиано свиква всички монаси, съобщава им за решението на дона Леонора и ги предупреждава, че всеки, който се осмели да наруши самотата й, ще бъде анатемосан. 

Трето действие 
І картина 

„Силата на съдбата” е отвела главните герои в Италия, недалеч от Рим. Италианците се сражават с германците, които са ги нападнали вероломно, а много испанци са се включили във войната на страната на Италия. Сред тях са дон Карлос и дон Алваро. Младият метис е много тъжен. Наскърбява го не само неговата съдба, но най-вече загубата на дона Леонора. Той смята, че любимата му е загинала и вече е ангел на небето. 

Играещите на карти войници започват кавга и дон Алваро спасява живота на един от играчите, нападнат от неколцина. Оказва се, че спасеният от Алваро е дон Карлос, но тъй като двамата никога преди не са се срещали, а и във войската са се представили под други имена, Карлос решава, че от този момент Алваро е най-добрият му приятел и двамата се кълнат във вечна дружба. 

Започва битка. Германците са разбити, но Алваро е сериозно ранен. Той мисли, че краят му наближава и моли своя приятел Карлос за последна услуга: да вземе връзката с писма от чантата му и без да ги чете, да ги изгори. Дон Карлос обещава да изпълни молбата му. Той оставя дон Алваро на грижите на хирурга и взима чантата му. Поведението и думите на ранения са породили съмнения у Карлос, защото само името Калатрава е ужасило неустрашимия воин. Карлос изпитва силно желание да наруши обещанието си и да прегледа писмата на приятеля си, но не му се налага да наруши дадената клетва, защото от чантата изпада портрет на дона Леонора. Така дон Карлос разбира, че новият му приятел е същият онзи Алваро – убиец на баща му и съблазнител на сестра му. В този момент идва хирургът и съобщава на Карлос, че дон Алваро ще живее. Благородният испанец ликува – сега той ще отмъсти и на Алваро, и на сестра си. 

ІІ картина 

Лагер на италианската армия. Циганката Прециозила отново предсказва бъдещето, мулетарят Трабуко е станал амбулантен търговец, а Фра Мелитоне се опитва да произнесе проповед точно насред танцуващите тарантела войници. Италианците се обиждат и го гонят от лагера, докато испанците се опитват да го защитят. Прециозила упреква войниците за това, че нападат божи служител, а после запява енергична бойна песен и повежда всички след себе си във войнствения „Ратаплан”. 

Четвърто действие 
І картина 

Последното действие отново ни връща в Испания, във францисканския манастир недалеч от Хорначуелос. Сприхавият стар монах Фра Мелитоне раздава супа на бедните, но го прави толкова грубо и сипва по толкова малко, че всички бедняци на опашката казват на игумена Падре Гуардиано, че не искат да виждат злия Мелитоне и предпочитат винаги да получават супата си от новия отец Рафаел с неговия голям черпак. Добрият стар Падре Гуардиано укорява Фра Мелитоне за лошия му характер. Двамата разговарят за отец Рафаел, който наскоро е дошъл в манастира. Всъщност това е преоблеченият дон Алваро. Фра Мелитоне разказва старата легенда за това как веднъж самият Дявол успял да проникне в един манастир в образа на монах. Странното поведение и огненият поглед на отец Рафаел плашат стария Мелитоне и той се пита – дали случаят не е подобен? 

Появява се дон Карлос и пита за отец Рафаел – монах с тъмна кожа. След седемгодишно търсене Карлос най-сетне е намерил своя враг. Отначало дон Алваро отказва да се бие с него – сега той е монах и няма право да отнема човешки живот. Но Карлос му се подиграва, оскърбява го и накрая го принуждава да приеме дуела. 

ІІ картина 

Леонора излиза пред пещерата, където води отшелнически живот. Тя отправя молитва към Бога за спокойствие и мир на душата й. Но ето че се чува звук от шпаги, а после вик. Това е дон Карлос, който е смъртно ранен в дуела. Пред Леонора се появява Алваро – той смята, че тя е свят отшелник и може да даде последно причастие на умиращия. Така, след много години, влюбените се срещат отново. Леонора отива да помогне на ранения си брат, но преди да издъхне, Карлос успява да отмъсти. Той пронизва сестра си с кинжал, когато тя се надвесва над него, за да му помогне. Падре Гуардиано призовава всички към смирение. Дон Алваро проклина злощастната си съдба, а дона Леонора, умирайки, обещава на любимия си, че на небето двамата ще бъдат завинаги заедно.