В съботната оперна вечер ще прозвучи документален запис на може би най-впечатляващата оперна премиера във Виена от миналата година. На 14 октомври 2018 с мащабната дилогия „Троянците“ на Ектор Берлиоз се откри серията премиери на Виенската държавна опера за сезона 2018/2019. До онзи момент във водещия оперен театър на Австрия „Троянците“ е била представяна едва девет пъти цялостно. Първото представление във Виенската Щатсопер е било през 1976 година под палката на Герд Албрехт с участието на прочутия френски тенор Ги Шове, легендарния немски мецосопран Криста Лудвиг и любимката на Караян – австрийката Хелга Дернеш, направила световна кариера както като мецосопран, така и като лиричен и драматичен сопран. В началото на 80-те години на ХХ век във Виена няколко пъти е играна само втората част на дилогията – „Троянците в Картаген“. Новата постановка, която идва след почти четири десетилетия отсъствие от австрийската сцена, е на режисьора Дейвид МакВикар и е дирижирана от музикалния директор на брюкселския Кралски театър Ла Моне – френския музикант с арменски корени Ален Алтиноглу. Веднага след премиерата критиците възкликват: „Щатсопер демонстрира величие: „Троянците“ завзеха Виена!“. Успехът е предизвестен, защото версията на МакВикар е изпробвана и доказана. Продукцията, представена за първи път преди няколко години в лондонската Кралска опера Ковънт Гардън под палката на Антонио Папано, е откупена от виенчани и пресъздадена съвсем точно: с визуализации, напомнящи мащабни холивудски военни и гладиаторски продукции и разкошни костюми, отправящи зрителя към епохата, когато операта е била написана – средата на XIX век.
„Троянците“ по принцип е творба с огромни мащаби, но как иначе би могла да се претвори Вергилиевата „Енеида“? Берлиоз създава своята амбициозна дилогия, обобщение на цялата му творческа кариера, в рамките на едва две години – от 1856 до 1858. Очарован от разказите на Вергилий за героя Еней и неговата борба, за трагичната съдба на пророчицата Касандра и нещастната любов на царица Дидона, композиторът споделя идеята си с близък приятел – княгиня Каролина фон Витгенщайн, останала в историята като последната голяма любов на Ференц Лист. В прочутите си „Мемоари“ Берлиоз определя Каролина като „жена с характер и интелект, която често ми е оказвала подкрепа в най-мрачните ми часове“. На княгинята той споделя възторга си от Вергилий и идеята за голяма опера, разработена върху стихове в Шекспиров стил и тематика от втората и четвъртата част на „Енеида“. Споделя и колебанието, дори страха си да се заеме с толкова мащабен проект. „Разбира се, отвърна княгинята, съчетанието на страстта ви към Шекспир и любовта към античността трябва да доведе до създаването на нещо грандиозно и необикновено. Трябва да напишете тази опера, тази лирична поема; наречете я както искате и я планирайте както желаете. Но трябва да започнете работа и да я доведете до края“ – цитира Берлиоз думите на Каролина Витгенщайн. И когато той продължава да се двоуми, прекрасната княгиня отсича: „Слушайте, ако се снишите пред трудностите, които операта ще ви причини, ако сте толкова слаб да се уплашите от работата и да не се изправите пред всичко заради Дидона и Касандра, тогава никога не идвайте тук, не искам да ви виждам никога повече“. Това окончателно убеждава Берлиоз и той започва да пише собствено либрето в Шекспиров стил, базирано върху пасажи от „Енеида“.
Резултатът е радикален проект със смели мащаби и епичен класически обхват. Дори и днес само няколко оперни театъра в света имат куража да посегнат към „Троянците“ – цената е твърде висока, изискванията също: хор от около 100-тина певци, поне 85 души оркестър, детски хор, необичайно голям брой солисти, балет. Създателят на тази величествена, но съвсем не репертоарна пиеса така и не успява да я види реализирана цялостно на сцена. Берлиоз присъства единствено на премиерата на втората част от дилогията – „Троянците в Картаген“, през 1863 г. в парижкия Théâtre Lyrique. Десет години след смъртта на композитора – през декември 1879, в Париж са осъществени две концертни изпълнения на първата част. Първата цялостна сценична постановка на дилогията е през 1890 в Карлсруе, представена е в две поредни вечери и то в превод на немски език. Едва през декември 1906 – половин век след започването на работата върху „Троянците“, дилогията е представена цялостно в оригинал в Кралския театър Ла Моне в Брюксел.
Помолен да опише операта само с едно изречение, диригентът Ален Айтиноглу казва: „Троянците“ е най-голямата и най-монументална френска опера, нещо като френски „Залез на боговете“, като с това не правя никакви опити да сравнявам форма, съдържание или стил. Бих добавил още едно изречение: в тази творба на Ектор Берлиоз се проявява мегаломания и един особен вид лудост – макар и по прекрасен начин, но въпреки това лудост. И когато казвам „луд“, имам предвид буквалния психиатричен смисъл. Всеки, който прочете писмата му и особено фантастичните му мемоари, ще добие представа за нивото на лудостта му. Например на едно място той пише, че в Рим е срещнал петима хулигани и ги е убил всичките с нож. Мемоарите му преливат от подобни истории, от които косите на читателя настръхват и от които нито дума не е истина. Във всички случаи, всички негови бележки, включително и за музиката, принципно трябва да се четат и разбират от тази гледна точка. Между другото, той е бил мегаломан не само когато е писал „Троянците“, а почти в цялото си творчество. Просто е обожавал огромния оркестър, многото солисти и извънгабаритните хорове. Когато му казват, че изискването му за 400 тенора в хора на неговия „Реквием“ е абсолютно невъзможно за реализиране, той казва: „Няма проблем, мога да го направя и с 200 тенора“. Както разбирате, прагматизмът е бил понятие, което му е било съвсем чуждо. Тъй че наистина не е чудно, че Берлиоз никога не е видял цялостно представление на мащабната си опера „Троянците“… Умните, двусмислени, иронични статии и писма на Берлиоз са прочути с техния отличителен, много модерен, вълнуващ и жизнен стил. Но в умишлено архаичното либрето на „Троянците“, на което той придава класическо лустро, не може да се намери много от този стил. В това либрето той развива форма, приета като изключително необичайна по негово време, точно като поемите на Рихард Вагнер, но в случая на Берлиоз либретото се превръща в препятствие за бързото разпространение на тази опера във Франция… Ако става дума за ритмика и хармония, Берлиоз без съмнение е много модерен, особено в „Троянците“… Но тази модерност не е модерност сама за себе си. Тук той търси специфична, особена изразност – такава, която да направи античната митология видима в звук и атмосфера. Като резултат има пасажи, които изглеждат съвсем класически, изведнъж последвани от необичайни хармонични творения… Със сигурност Берлиоз е повлиял музикалната история с някои от другите си произведения, но в случая с „Троянците“ заради трудната и тромава история на реализациите, особено във Франция, тази опера не успява да даде начало на големи промени или да отбележи началото на нова традиция. В тази опера виждаме просто един огромен диамант…“ – думи на диригента Ален Алтиноглу.
Записът, предоставен на програма „Христо Ботев“ от Европейския съюз за радио и телевизия, е от премиерата на Виенската държавна опера през октомври 2018. Участват солисти, Словашкият филхармоничен хор, хорът и оркестърът на Виенската държавна опера, дирижирани от Ален Айтиноглу.
В ролите – забележителен международен състав, възторжено аплодиран от публиката:
• Еней, троянски герой, син на богинята Венера – Брандън Йованович от САЩ
• Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – Адам Плахетка от Чехия
• Пантей, троянски жрец, приятел на Еней – Петер Келнер от Словакия
• Нарбал, министър на Дидона – Джонгмин Парк от Южна Корея
• Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – Паоло Фанале от Италия
• Асканий, 15-годишен син на Еней – Рахел Френкел от Израел
• Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – Моника Бохинец от Словения
• Дидона, царица на Картаген – Джойс ДиДонато от САЩ
• Анна, сестра на Дидона – Силвия Вьорош от Унгария
• Хилас, млад фригийски моряк – Бенямин Брунс от Германия
• Приам, цар на Троя – Александру Мойсиук от Румъния
• Гръцки вожд – Орхан Йълдъз от Турция
• Призрак на Хектор, син на Приам – Антъни Шнайдер от Нова Зеландия
• Хелен, троянски жрец, син на Приам – Волфрам Игор Дентл от Германия
В останалите роли: Маркус Пайц, Фердинанд Пфайфер, Игор Огнишченко, Тамара Дорнелас, Донна Елън
Съдържание на операта „Троянците“ от Берлиоз
По онова време, в изглеждащия сега далечен като друга галактика край на 80-те години, почти всеки интелигентен метъл фен харесваше "Куинсрайк". Или най-малкото беше заинтригуван от тях. В морето от твърди банди те бяха нещо ярко и различно, звучаха сложно, но увлекателно, а концептуалните идеи на албумите им бяха съизмерими с величия като "Пинк Флойд" и..
Голямата награда за изкуство на държавата е най-високата награда, която Залцбург присъжда на всеки четири години в областта на визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. През 2024 г. Александра Карастоянова-Херментин ще бъде първата жена композитор, която ще я получи. Церемонията по награждаването ще се състои на 12 ноември в..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон 2024/2025, които ще се състоят в Първо студио на Радиото. Първият концерт е на 13 ноември, сряда, с начален час 19.30. Програмата е избрана и селектирана от Любомир Денев-син, който ще дирижира..
"Катя Кабанова" на Леош Яначек се игра през октомври в Кралската опера на Валония в Лиеж в нова постановка на френската режисьорка Орор Фатие. В шестата творба на бележития чешки композитор са отразени две негови големи увлечения. Първото е голямата му страст към руската литература, а второто е несподелената, платоническа любов на Яначек към доста..
Калифорнийският автор Дейвид Беласко вдъхновява два напълно различни женски персонажа в творбите на Пучини. Мадам Бътерфлай съществува само чрез желанието на мъжете и умира с разбито сърце, както са склонни да правят оперните героини, докато Момичето от Златния Запад получава когото иска с огнестрелно оръжие в ръце. "В Лион диригент на Пучини е..
Днес в Лондон ще бъде връчена престижната литературна награда "Букър" за настоящата година. Споменът за миналогодишното събитие все още топли сърцата на..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон..
"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg