Акордеонната школа в Сърбия има дългогодишни традиции в полето на народната музика. Акордеонът е предпочитан инструмент, а майсторството на сръбските акордеонисти е признато у нас и по света. В продължение на десетилетия Радио Белград съхранява и разпространява музикалното богатство на страната. Преди 95 години, на 1 октомври 1924 г., с програма от станция „Белград-Раковица“ започва историята на най-старата електронна медия на Балканите. От тогава до днес Сръбското радио се развива като културна и медийна институция и се превръща в активен продуцент на народна музика. Днешните наследници на традицията са музикантите от Народния оркестър на Радио и телевизия Сърбия (РТС).
Историята на състава разказва в интервю за БНР неговият ръководител, акордеонистът Влада Панович:
„Вече 20 години съм част от този състав и музикалната продукция на РТС, а от 2010 г. съм художествен ръководител. Народният оркестър на Радио Белград е създаден през 1935 г. Първи ръководител е известният цигулар Властимир Павлович Царевац. Той налага една естетика и въвежда народната музика в стила на градската традиция. Този период създава много големи певци, които са легенди на сръбската музика. В последствие оркестъра ръководят Миодраг Яшаревич (1966), изключителен инструменталист, цигулар, кларинетистът Божидар Боки Молошевич (1976). През 1980 г. състава поема Любиша Павкович и го ръководи в продължение на 28 години. След неговото пенсиониране аз застанах начело и до днес разказваме една история, стараем се да запазим традицията на сръбската народна музика. Разбира се, близки са ни Балканите – Румъния, България, Македония. С радост изпълняваме фолклор от съседните страни, но фокусът е върху нашата национална идентичност.“
В творческата работа на Оркестъра за народна музика на РТС (чрез записи и концерти) се наблюдава една традиционна стилистика, към която се придържат изпълнителите и ръководителите – мелодична музика с леки аранжименти, близка до слушателя. В това отношение трябва да се отбележи, че дейността на състава се развива в две направления – изпълнение на народна музика в стила на традицията, нейното записване за фонда на Радио Белград и музикалната продукция, както и телевизионни участия и концерти за забавните програми на РТС. Запис в Студио 6 на Радио Белград показва един работен процес на оркестъра.
Още за функцията на състава и неговото място в сръбската музикална култура, добавя ръководителят Влада Панович:
„Ние държим на изворната музика, да свирим стилно, а за комерсиалните програми на РТС следваме времето, в което живеем. Днес народният оркестър е единственият, който има и възпитателна роля към младото поколение, ролята на пазител на традицията, да покаже какво и как трябва да се свири и пее. Имаме и млади певци, които формирахме, за да направят записи за следващите поколения. Съставът ни е подмладен с времето, но е запазил дълбоко традициите на предшествениците. Основно на Любиша Павкович, който остави дълбоки следи и има голям принос за нашата музикална култура.“
Влада Панович започва да свири от осемгодишен. Роден е в гр. Кралево, в сръбското Поморавие, от където произлизат големи имена на сръбската музика. Самото място на раждане предопределя неговия професионален път – да се занимава с музика, да свири на акордеон. Има издадени два самостоятелни албума заедно с музиканти от народния оркестър на РТС. Последният компактдиск „Балкански мотиви“ представлява един музикален букет от Балканите:
„В този албум, който записах за нашата Продуцентска къща за грамофонни плочи, опитах да се разходя из Балканите. Мисля, че компактдискът е интересен и ще го слушате с удоволствие. В момента имаме идея – музикалната продукция на РТС да издаде диск, в който Народният оркестър да запише инструментални и вокални изпълнения на своите инструменталисти и певци и да представи една институция, която съществува вече 90 години. В нашата музикална продукция има и Симфоничен оркестър, Детски хор „Колибри“, Биг бенд, но Народният оркестър е с най-дълга традиция, той е най-старият и в тази традиция е втъкана идеята да се разходим в различни исторически периоди.“
По отношение на музикалните програми, РТС предлага разнообразни форми за представяне на народната музика. Радио Белград има няколко предавания, в които се използва музикалният архив и днешните записи на Народния орекстър. Телевизията излъчва специализиран канал „РТС Коло“, където традиционно се предават и концерти „на живо”.
„Има доста тематични концерти, публиката е от различни поколения. Мисля, че хората търсят истинската музика. Това е може би единственият оазис на народната музика, където можете да чуете голям оркестър с цигулки, кларинети, с всички онези живи инструменти, няма да чуете изкуствени звуци“, казва Влада Панович.
През 2017 г. той взе участие в концерта „Ритъмът на Балканите“, поредица на Оркестъра за народна музика на БНР. За този момент акордеонистът си спомня:
„Това беше голямо удоволствие за мен. Гостувах в София няколко дни за концерта в студиото, където имаше църковен орган. Наистина съм изненадан от качеството, с което българският оркестър съпровождаше, звучеше върховно, изпитвам уважение към този състав. Ние винаги сме обърнати към България, защото българският фолклор има много интересни ритми, мелодия и хармония. Поздравявам нашия братски православен народ, нашите български братя. Като идея може да направим един радиофестивал, на който да съберем нашите балканските страни с богат фолклор и да го покажем на света. Едно сътрудничество между Радио Белград и БНР. Имаме голям интерес да си сътрудничим в музиката и да приближим младите към нашата и вашата прекрасна музика.“
На 1 октомври 2019 г. най-старата електронна медия на Балканите отбеляза своята 95-годишнина с тържествена програма „95 години Радио Белград – от век до век“ в Сръбската академия за наука и изкуства – сградата, от която на 24 март 1929 г. Радио Белград започва ежедневно излъчване.
Цялото интервю с Влада Панович и негова музика можете да чуете в звуковия файл.
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното..
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg