Захарният диабет е едно от най-разпространенитe социално значими заболявания. По данни на Международната диабетна федерация с тази диагноза живеят над 387 млн. души, т.е. всеки 12-и човек по-света е с диабет, като близо половината от тях не знаят за заболяването си. Затова диабетът се нарича "тихият убиец". Най-често диабетът се открива случайно по повод късните проявления на болестта.
В навечерието на Световния ден за борба с диабета в предаването "За здравето" гостува проф. Цветалина Танкова. Тя изяснява, че за диабета от тип 1 доскоро се смята, че е "младежки диабет", но сега е ясно, че може да възникне във всяка възраст. Големият проблем обаче, причината да се говори за епидемия, е диабетът тип 2 – той е един от големите бичове на съвременната цивилизация, тъй като е в корелация с начина на живот, храненето, застояването и липсата на физическа активност.
Какво представлява старческият диабет и защо се нарича така?
"Названието беше нещо като оправдание, едва ли не нещо естествено с настъпването на възрастта – казва проф. Танкова. – Но тип 2 може да засегне и деца – най-често с наднормено тегло, заседнал начин на живот и пр."
Благодарение на съвременната медицина от смъртоносно заболяване, диабетът се превърна в състояние, с което може да се живее. Проблемът идва с това, че всеки втори човек с диабет у нас няма добър контрол.
Според д-р Танкова причината е, че обучението на хората не е на ниво.
"Човекът с диабет до края на живота си трябва да знае какво да прави и как да се грижи всекидневно за себе си. Обучението е един от основните елементи на лечението.
България беше много напред – каза още тя. – Бяхме пионери в обучението – от 1997 до 2000 г. имаше 56 работещи центъра за обучение на хора с диабет.
Оказва се, че с годините лекарите стигат до един комплексен подход, при който се контролират не само нивата на захарта, но и цялостното състояние на пациента.
Вече има медикаменти, които помагат на хората с диабет да живеят не само пълноценен, но и дълъг живот" – завършва д-р Танкова.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg