Особено ако говорим за любовните и прощалните писма, те изглеждат като спонтанна изява на избликналите емоции, присъщи по подразбиране на женската природа. Дълги векове учените мъже са философствали, проповядвали, търгували чрез писма.
През европейския 17-и и особено 18-и век обаче дамите грабват перото и започват да споделят чувствата, преживелиците и въжделенията си в писма, които успешно се вливат в литературата и по-специално в романа.
От „нисък“ не особено престижен жанр, той се превръща в моден и предпочитан не само за жените, но и за мъжете писатели. В амбицията да рекламира пред Запада собствената си личност и модерното управление на империята, Екатерина Втора Велика, прозира огромните възможности на личната кореспонденция и умело ги използва.
Още от встъпването си на престола, тя започва да обменя писма с роднини, светила на науката, политически фигури, в които споделя обикновени житейски случки, изграждайки образа на модерен и достъпен монарх и популяризира грандиозните си проекти. Тя настоява писмата, които си пишат с Волтер, да пътуват с обикновената поща, чудесно знаейки, че те ще бъдат проследени и копирани от френските тайни служби и така неофициално успява да повлияе на отношенията между Русия и Франция, които по това време официално принадлежат към противоположни лагери. В писмата си просветената руска аристокрация също не си позволява спонтанна изява на чувства и идеи, а личната поверителна поща се изпраща по близки и сигурни хора тайно от шпионските служби.
Разказа продължават д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“, и проф. Ангелина Вачева. С кратки реплики и лични размисли се включват и актьорите Яна Маринова и Свежен Младенов – Алекса и Томас в постановката на режисьора Георги Михалков по пиесата на Албърт Гърни „Любовни писма“.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
