Особено ако говорим за любовните и прощалните писма, те изглеждат като спонтанна изява на избликналите емоции, присъщи по подразбиране на женската природа. Дълги векове учените мъже са философствали, проповядвали, търгували чрез писма.
През европейския 17-и и особено 18-и век обаче дамите грабват перото и започват да споделят чувствата, преживелиците и въжделенията си в писма, които успешно се вливат в литературата и по-специално в романа.
От „нисък“ не особено престижен жанр, той се превръща в моден и предпочитан не само за жените, но и за мъжете писатели. В амбицията да рекламира пред Запада собствената си личност и модерното управление на империята, Екатерина Втора Велика, прозира огромните възможности на личната кореспонденция и умело ги използва.
Още от встъпването си на престола, тя започва да обменя писма с роднини, светила на науката, политически фигури, в които споделя обикновени житейски случки, изграждайки образа на модерен и достъпен монарх и популяризира грандиозните си проекти. Тя настоява писмата, които си пишат с Волтер, да пътуват с обикновената поща, чудесно знаейки, че те ще бъдат проследени и копирани от френските тайни служби и така неофициално успява да повлияе на отношенията между Русия и Франция, които по това време официално принадлежат към противоположни лагери. В писмата си просветената руска аристокрация също не си позволява спонтанна изява на чувства и идеи, а личната поверителна поща се изпраща по близки и сигурни хора тайно от шпионските служби.
Разказа продължават д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“, и проф. Ангелина Вачева. С кратки реплики и лични размисли се включват и актьорите Яна Маринова и Свежен Младенов – Алекса и Томас в постановката на режисьора Георги Михалков по пиесата на Албърт Гърни „Любовни писма“.
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
