В една своя реч, произнесена на Европейския културен форум 2016, Федерика Могерини – върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – подчертава следното: „…Културата може да бъде поле за битка. Тя е била бойно поле в Европа от векове. Но културата може да бъде и мястото, където хората се срещат и извличат максимума от своето разнообразие. Това е изборът, който направихме при създаването на нашия Европейски съюз. Когато Европа се ангажира със света, културата трябва да бъде в основата на външната ни политика…
Културната дипломация е за опазване, но също така и за иновации и нови идеи. Ако наистина искаме да поставим културата в основата на външната си политика – тогава се нуждаем от цяла Европа… Всички държави-членки имат свое силно културно наследство. Всички ние имаме дълбоки и жизнени културни отношения с трети страни. Това многообразие е нашата сила…“
А в чл. 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предлага модел за културно сътрудничество между държавите от ЕС, ...чрез „културна дипломация“ за насърчаване на глобален ред, основан на мир, както и на принципите на правовата държава, свободата на изразяване, взаимното разбирателство и зачитането на основните права…
Приема се, че мисълта за „културна дипломация“ активно се налага в международните отношения като подход, в началото на 30-те години, когато произведенията на изкуството, природните забележителности и културното наследство като цяло, се използват като инструмент на политиката на съответната страна за изграждане на нейния положителен образ. Да бъде възприемана като държава с потенциал и добри перспективи за партньорство.
Вече имахме възможност да представим позицията и отношението към културната дипломация на ръководители на дипломатическите мисии у нас – на Н. Пр. г-н Стефано Балди – извънреден и пълномощен посланик на Република Италия, както и наскоро отпътувалите от България – Н. Пр. г-н Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик на Чешката република и на Н. Пр. г-н Ставрос Августидис– извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
В това предаване наш гост е д-р Кирил Калев, директор на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. С него продължаваме разговора за мястото на културното наследство в културната дипломация и за нейната роля за развитието на успешното постигане на политически, икономически и често пъти и глобални стратегически цели.
Д-р Кирил Калев има значими изяви в областта на журналистиката, културата и дипломацията. Той е един от инициаторите и създателите на първото частно радио у нас – радио „FM+“. Композира песни, популярен изпълнител е на своята музика във формата „Изпята поезия“ и има издадени три аудиоалбума с негови творби.
От 1997 до 2001 г. д-р Кирил Калев е посланик в Република Австрия. Отличен е с „Голям почетен знак на лента за заслуги към Република Австрия“. Автор е на книгата „Традиция и бъдеще – 120 години дипломатически отношения между България и Австрия“.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg