В една своя реч, произнесена на Европейския културен форум 2016, Федерика Могерини – върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – подчертава следното: „…Културата може да бъде поле за битка. Тя е била бойно поле в Европа от векове. Но културата може да бъде и мястото, където хората се срещат и извличат максимума от своето разнообразие. Това е изборът, който направихме при създаването на нашия Европейски съюз. Когато Европа се ангажира със света, културата трябва да бъде в основата на външната ни политика…
Културната дипломация е за опазване, но също така и за иновации и нови идеи. Ако наистина искаме да поставим културата в основата на външната си политика – тогава се нуждаем от цяла Европа… Всички държави-членки имат свое силно културно наследство. Всички ние имаме дълбоки и жизнени културни отношения с трети страни. Това многообразие е нашата сила…“
А в чл. 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предлага модел за културно сътрудничество между държавите от ЕС, ...чрез „културна дипломация“ за насърчаване на глобален ред, основан на мир, както и на принципите на правовата държава, свободата на изразяване, взаимното разбирателство и зачитането на основните права…
Приема се, че мисълта за „културна дипломация“ активно се налага в международните отношения като подход, в началото на 30-те години, когато произведенията на изкуството, природните забележителности и културното наследство като цяло, се използват като инструмент на политиката на съответната страна за изграждане на нейния положителен образ. Да бъде възприемана като държава с потенциал и добри перспективи за партньорство.
Вече имахме възможност да представим позицията и отношението към културната дипломация на ръководители на дипломатическите мисии у нас – на Н. Пр. г-н Стефано Балди – извънреден и пълномощен посланик на Република Италия, както и наскоро отпътувалите от България – Н. Пр. г-н Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик на Чешката република и на Н. Пр. г-н Ставрос Августидис– извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
В това предаване наш гост е д-р Кирил Калев, директор на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. С него продължаваме разговора за мястото на културното наследство в културната дипломация и за нейната роля за развитието на успешното постигане на политически, икономически и често пъти и глобални стратегически цели.
Д-р Кирил Калев има значими изяви в областта на журналистиката, културата и дипломацията. Той е един от инициаторите и създателите на първото частно радио у нас – радио „FM+“. Композира песни, популярен изпълнител е на своята музика във формата „Изпята поезия“ и има издадени три аудиоалбума с негови творби.
От 1997 до 2001 г. д-р Кирил Калев е посланик в Република Австрия. Отличен е с „Голям почетен знак на лента за заслуги към Република Австрия“. Автор е на книгата „Традиция и бъдеще – 120 години дипломатически отношения между България и Австрия“.
"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края на миналата седмица. Идеята е на приятели, сътрудници, изследователи и близки хора до проф. Дичев. "Чудехме се какво би харесало на Ивайло и Иван Кръстев тогава каза: Той толкова много обичаше да..
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg