Интересни заглавия предложи през есента афишът на Кралската опера на Валония в Лиеж. През октомври се игра „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук. В годината, в която музикалният свят отбелязва сто и петдесет години от смъртта на Ектор Берлиоз, постановъчният екип в Лиеж представи безсмъртния мит за легендарния Орфей в неговата редакция на творбата от 1859 година. Световната премиера на „Орфей и Евридика“ – през 1762 във Виена, е по либрето на италиански. Дванайсет години по-късно Глук преработва творбата за парижката публика, разбира се върху нов, френски текст. Във Виена ролята на Орфей е написана за кастрат-контраалт, докато в Париж композиторът адаптира партията за висок, лиричен тенор. Почти век по-късно – през 1859 г., Ектор Берлиоз, очарован от стойността на операта, създава адаптация специално за гласа на знаменитото френско мецосопрано Полин Виардо. Участията на певицата в тази версия бележат връх в кариерата ѝ. За три години тя изпълнява ролята на Орфей сто и петдесет пъти. Освен изтъкната певица, Виардо е и композитор, пианист, педагог и лингвист. Тя е от испански произход и е дъщеря на тенора Мануел Гарсия и по-малка сестра на Мария Малибран.
В Лиеж постановката е дело на френския режисьор Орелиен Бори. Тя видя бял свят миналата година в парижката Опера Комик и в следващите години ще бъде играна в още шест други театъра. В основата на концепцията на Бори лежи темата за фаталния поглед, отправен от Орфей към Евридика, с който той я загубва завинаги. Режисьорът споделя: „В основата на легендата е моментът на обръщането. Желанието ми бе сценичното пространство също по някакъв начин да се завърти. Мислех, че е необходимо оптично приспособление, което образно казано да преобърне театъра“. Използваният сценичен похват, известен още през XIX век, се нарича „Призракът на Пепър“ – на името на своя изобретател, английския учен Джон Пепър. Техника на илюзията, прилагана в театъра и магическите трикове. В него чрез лист стъкло и специална технология на осветлението, се създава илюзията, че предметите се появяват и изчезват, стават прозрачни или плавно се превръщат от един обект в друг. В постановката е включена и картината на Камий Каро „Орфей връща Евридика от подземния свят“, създадена в периода, в който Берлиоз работи върху творбата. Платното е поставено хоризонтално върху подиума в увеличен мащаб. Чрез магията на Пепър картината рефлектира в огромно наклонено огледало, което също така изобразява и удвоява действащите лица, създавайки усещането за два отделни свята, на живите и мъртвите. Те са разделени от неуловима, тайнствена граница. В представлението много сполучливо са включени танцьори и циркови артисти. Много въздействащ бе моментът, в който Евридика е погълната от подземния свят – огромно черно ефирно платно, водено изкусно от двама артисти, описва впечатляващи форми и движения около девойката, като накрая тя е буквално е увлечена и задушена в примката на смъртта. Изключително стилна постановка – всички вложени сценични средства сътворяват атмосфера, в която чудесно се отразяват както преживяванията на героите, така и неповторимият музикален стил на Глук.
Във версията на Берлиоз ролята на Орфей изисква мецосопран от най-висок ранг, притежаващ не само безупречна техника и диапазон от повече от две октави, но и способността да изобрази палитра от душевни емоции. С интерес очаквах изявата на френско-арменската певица Вардухи Абрахамиан, един от най-талантливите млади мецосопрани в момента. Това лято тя изпълни с голям успех трудната партия на Арзаче в „Семирамида“ на Росиниевия фестивал в Пезаро. За съжаление, поради заболяване Абрахамиан бе принудена да анулира последните два спектакъла от серията и на 26 октомври в ролята на Орфей се представи французойката Жюли Робар-Жондр. Нейното изпълнение бе наистина впечатляващо. Певицата има висока, стройна фигура и обемен глас, оцветен от красив, матов тембър, воден от изпълнителката с хубаво чувство за стил и фразиране. Френската ѝ дикция бе безупречна, а речитативите – драматично осмислени. Робар-Жондр притежава сигурна бравурна техника, демонстрирана във вихрената ария от финала на първо действие, завършваща с изключително сложна каденца. Певицата предложи и трогателно изпълнение на знаменитата ария „Аз изгубих Евридика – в по-бавно от обичайното темпо, но с голям финес и рафинираност.
Чудесно впечатление като Евридика остави друга французойка – Мелиса Пети, с много чиста, мека и лека вокална емисия. Миналото лято сопраното бе Джилда в постановката на „Риголето“ на реномирания фестивал в Брегенц, редом до нашия именит баритон Владимир Стоянов в главната партия. Младото сопрано Жюли Жебар изпълни сигурно по-малката роля на Амур, с подходящ ефирен и нежен глас.
Оркестърът на Операта в Лиеж свири под палката на белгиеца Ги Ван Ваас, специалист в музика от бароковата и класическата епоха. Диригентът извлече красотата и звуковото богатство на партитурата на Глук със свеж, чист и прецизен звук. Изпълнението се запомни с ярки драматични контрасти и хубави инструментални сола, сред които се открои дългата, виртуозна кантилена на флейтата в прекрасния Танц на блажените духове. Зрелищна бе и вихрената сцена на фуриите с участието на балетисти. Солиден принос за успеха на представлението има и хорът на Операта в Лиеж в множеството, красиви и изразителни ансамблови сцени.
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg