4
През ноември зрителите в Лиеж видяха пет представления на „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе. Тази великолепна ранна опера на френския композитор се игра в малко по-различна версия от първото ѝ изпълнение през 1863 година в Theatre Lyrique в Париж. Любопитно е, че качествата на творбата са забелязани от Ектор Берлиоз, който като критик на вестник Le journal des débats пише „Тя съдържа няколко красиви, изразителни номера, изпълнени с плам и цветово богатство“. „Ловци на бисери“ е представена едва 18 пъти по време на жизнения път на Бизе. Творбата се утвърждава по световните сцени след смъртта на автора, в нова редакция от постановка в Опера Комик през 1893. Едва през седемдесетте години на миналия век оригиналната версия е реконструирана с помощта на намерено клавирно извлечение на партитурата. Тренираното ухо на меломана веднага ще забележи малко очакваната стрета, с която завършва дуетът на Надир и Зурга, вместо обичайното повторение на мотива за жрицата. Оригиналната версия е използвана например в записа на Жорж Претр с Илеана Котрубаш и Ален Ванзо.
Постановката в Лиеж е на японеца Йоши Ойда в копродукция с Опера комик в Париж, където тя бе играна за първи път през 2012 година с участието на нашата Соня Йончева и руския тенор Дмитрий Корчак. Йоши Ойда, ученик на Питър Брук, създава изключително стилна, по-скоро импресионистична сценична картина, в която в едри щрихи оживяват тайнствените ритуали на непозната за нас цивилизация. Режисьорът получава вдъхновение от културата Окинава в древното царство Рюкю, разположено на архипелаг от 98 острова на югозапад от страната на изгряващото слънце. То е било независимо до 1879 година. В религията му важна роля играе жената, която се моли за сигурността на мъжете - риболовци. Разбира се Ойда не прави буквална реконструкция на изчезналата култура, а по-скоро вписва в символичната сценична рамка поетичността и екзотичния характер на операта на Бизе. Декорът на Том Шенк изобразява къс скалист, океански бряг. Реквизитите са пестеливи, свързани най-вече с риболова и гмуркането в океанските дълбини. Костюмите на Ричард Хъдсън както целия сценичен колорит са решени в прекрасни и преливащи се нюанси на морско синьо. Сравнително статичното действие е раздвижено в масовите сцени с помощта на танцьори.
Изпълнителският състав в спектакъла на 10 ноември бе на много високо ниво. Аник Масис – един от водещите френски лирико-колоратурни сопрани в последните трийсет години, се изяви като Лейла. В момента певицата е на 61 години, но гласът е в изумително добра форма и не е загубил нищо от своя цвят, свежест и подвижност. Масис показа изключително сигурна техника и красиви трилери във вокализите на жрицата от великолепния финал на първо действие в съпровод на мъжки хор. Малко по-късно сопраното изпя каватината на Лейла с много рафинирано фразиране, а в края на дуета със Зурга Масис закова безупречно ре на трета октава. Наистина ярък пример за певческо дълголетие и правилно вокално развитие.
В ролята на Надир се изяви Сирил Дюбоа – млад, многообещаващ лиричен тенор с наистина пленителен тембър. Французинът изпълни прочутия романс на героя с голяма лекота, хубави дълги линии и легато и осезаема носталгия. Прекрасна бе ѝ серенадата на Надир, предхождаща дуета му с Лейла. Най-богатият и драматичен образ в операта е този на Зурга, с финалната му саможертва в името на приятелството и любовта. Белгиецът Пиер Дойен създаде много релефен герой, както вокално така и сценично. Той притежава великолепен, звучен лиричен баритон, обагрен от красив, мек тембър. Дойен изобрази добре бушуващите чувства у Зурга в емоционалната ария от последното действие. Тембрите на Дюбоа и Дойен се сляха прекрасно в прочутия дует на Надир и Зурга. Дикцията на тримата певци бе кристално чиста и френският текст на момента можеше да бъде записан.
Оркестърът на Операта в Лиеж бе ръководен от легендарния Мишел Пласон, един от най-именитите френски диригенти за последните 50 години. Няма уважаващ себе си оперен любител, който да не е слушал някой от десетките записи, осъществени от Пласон за EMI, предимно с колектива на театър Капитол в Тулуза – там той бе главен диригент в продължение на 30 години. Емблематични са неговите регистрации на опери от Жюл Масне и Шарл Гуно. В Лиеж осемдесет и шест годишният маестро изнесе нагледен урок по интерпретация на френска романтична опера. Оркестърът звуча с изящество, финес, рафинираност, като звукът бе напоен с лиризъм, красота и неповторим френски аромат. Гласовете чудесно се вписаха в екзотичния музикален фон. Запомниха са хубавите индивидуални сола на дървените духови инструменти. Детайлно бяха изработени и хоровите сцени като особено внушителен бе драматичният финал на второ действие с химна към Бог Брама. Оркестровите щрихи бяха нанесени с най-фината четка и като цяло музиката докосна сетивата на зрителя с удивителна мекота и елегантност.
Спектакъл на много високо ниво във всичките му компоненти. Традиционно топлата публика в Лиеж възнагради участниците с дълги аплодисменти, а тримата солисти повториха на бис темата за жрицата от дуета на Надир и Зурга.
През 2014 година младия актьор и певец Виктор Ибришимов завършва бакалавър "Класическо пеене" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на доцент Велизара Караянкова. През 2015 е приет магистратура "Музикален театър" в Кралската музикална академия в Лондон. След завършването си през 2016, Виктор работи следващите три години в..
С три концерта именити музиканти почитат годишнината от раждането на Лудвиг ван Бетховен , като откриването е тази вечер в Малката базилика на Филипопол в Пловдив. Поредицата от концерти носи името "БЕТОВЕН ФЕСТ ПЛОВДИВ" и е част от културния календар на Община Пловдив , в партньорство с Академията за музикално и танцово изкуство, Института..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа. Албумът включва 11 авторски композиции, вдъхновени от любовта, природата и българския фолклор. Водещото в албума са неравноделните размери, преплетени в джазови хармонии. започва да свири..
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна Америка, с изключение на Австралия, както самата тя се шегуваше – Стефка Евстатиева. Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от..
"Музикални контрасти" за пиано и флейта ще звучат от Мартина Табакова и Гергана Иванова в зала "България" на 25 ноември, вторник, от 19.00 часа. “Неслучайно сме нарекли програмата "Музикални контрасти", тъй като от емблематичното за романтичната музика произведение на Цезар Франк, което е емблематично и за цигулковия репертоар, а сега е направено в..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg