Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звездни оперни вечери в Лиеж с ветерана Мишел Пласон на пулта

4
Снимка: Opéra Royal de Wallonie-Liège

През ноември зрителите в Лиеж видяха пет представления на „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе. Тази великолепна ранна опера на френския композитор се игра в малко по-различна версия от първото ѝ изпълнение през 1863 година в Theatre Lyrique в Париж. Любопитно е, че качествата на творбата са забелязани от Ектор Берлиоз, който като критик на вестник Le journal des débats пише „Тя съдържа няколко красиви, изразителни номера, изпълнени с плам и цветово богатство“. „Ловци на бисери“ е представена едва 18 пъти по време на жизнения път на Бизе. Творбата се утвърждава по световните сцени след смъртта на автора, в нова редакция от постановка в Опера Комик през 1893. Едва през седемдесетте години на миналия век оригиналната версия е реконструирана с помощта на намерено клавирно извлечение на партитурата. Тренираното ухо на меломана веднага ще забележи малко очакваната стрета, с която завършва дуетът на Надир и Зурга, вместо обичайното повторение на мотива за жрицата. Оригиналната версия е използвана например в записа на Жорж Претр с Илеана Котрубаш и Ален Ванзо.

Постановката в Лиеж е на японеца Йоши Ойда в копродукция с Опера комик в Париж, където тя бе играна за първи път през 2012 година с участието на нашата Соня Йончева и руския тенор Дмитрий Корчак. Йоши Ойда, ученик на Питър Брук, създава изключително стилна, по-скоро импресионистична сценична картина, в която в едри щрихи оживяват тайнствените ритуали на непозната за нас цивилизация. Режисьорът получава вдъхновение от културата Окинава в древното царство Рюкю, разположено на архипелаг от 98 острова на югозапад от страната на изгряващото слънце. То е било независимо до 1879 година. В религията му важна роля играе жената, която се моли за сигурността на мъжете - риболовци. Разбира се Ойда не прави буквална реконструкция на изчезналата култура, а по-скоро вписва в символичната сценична рамка поетичността и екзотичния характер на операта на Бизе. Декорът на Том Шенк изобразява къс скалист, океански бряг. Реквизитите са пестеливи, свързани най-вече с риболова и гмуркането в океанските дълбини. Костюмите на Ричард Хъдсън както целия сценичен колорит са решени в прекрасни и преливащи се нюанси на морско синьо. Сравнително статичното действие е раздвижено в масовите сцени с помощта на танцьори.

Изпълнителският състав в спектакъла на 10 ноември бе на много високо ниво. Аник Масис – един от водещите френски лирико-колоратурни сопрани в последните трийсет години, се изяви като Лейла. В момента певицата е на 61 години, но гласът е в изумително добра форма и не е загубил нищо от своя цвят, свежест и подвижност. Масис показа изключително сигурна техника и красиви трилери във вокализите на жрицата от великолепния финал на първо действие в съпровод на мъжки хор. Малко по-късно сопраното изпя каватината на Лейла с много рафинирано фразиране, а в края на дуета със Зурга Масис закова безупречно ре на трета октава. Наистина ярък пример за певческо дълголетие и правилно вокално развитие.

В ролята на Надир се изяви Сирил Дюбоа – млад, многообещаващ лиричен тенор с наистина пленителен тембър. Французинът изпълни прочутия романс на героя с голяма лекота, хубави дълги линии и легато и осезаема носталгия. Прекрасна бе ѝ серенадата на Надир, предхождаща дуета му с Лейла. Най-богатият и драматичен образ в операта е този на Зурга, с финалната му саможертва в името на приятелството и любовта. Белгиецът Пиер Дойен създаде много релефен герой, както вокално така и сценично. Той притежава великолепен, звучен лиричен баритон, обагрен от красив, мек тембър. Дойен изобрази добре бушуващите чувства у Зурга в емоционалната ария от последното действие. Тембрите на Дюбоа и Дойен се сляха прекрасно в прочутия дует на Надир и Зурга. Дикцията на тримата певци бе кристално чиста и френският текст на момента можеше да бъде записан.

Оркестърът на Операта в Лиеж бе ръководен от легендарния Мишел Пласон, един от най-именитите френски диригенти за последните 50 години. Няма уважаващ себе си оперен любител, който да не е слушал някой от десетките записи, осъществени от Пласон за EMI, предимно с колектива на театър Капитол в Тулуза – там той бе главен диригент в продължение на 30 години. Емблематични са неговите регистрации на опери от Жюл Масне и Шарл Гуно. В Лиеж осемдесет и шест годишният маестро изнесе нагледен урок по интерпретация на френска романтична опера. Оркестърът звуча с изящество, финес, рафинираност, като звукът бе напоен с лиризъм, красота и неповторим френски аромат. Гласовете чудесно се вписаха в екзотичния музикален фон. Запомниха са хубавите индивидуални сола на дървените духови инструменти. Детайлно бяха изработени и хоровите сцени като особено внушителен бе драматичният финал на второ действие с химна към Бог Брама. Оркестровите щрихи бяха нанесени с най-фината четка и като цяло музиката докосна сетивата на зрителя с удивителна мекота и елегантност.

Спектакъл на много високо ниво във всичките му компоненти. Традиционно топлата публика в Лиеж възнагради участниците с дълги аплодисменти, а тримата солисти повториха на бис темата за жрицата от дуета на Надир и Зурга.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Григор Паликаров

Григор Паликаров дирижира "Немски реквием" от Йоханес Брамс за Великден

В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..

публикувано на 15.04.25 в 10:24

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 април 2025 г.

16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..

публикувано на 15.04.25 в 09:10
Даниеле Феббо

Даниеле Феббо в света на музиката

Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..

публикувано на 15.04.25 в 08:35
Jullzie

Нестандартната певица Jullzie

Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..

публикувано на 14.04.25 в 15:20

Шведската дарк метъл сензация Eleine най-сетне пристига у нас за хедлайн шоу

"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..

публикувано на 14.04.25 в 10:37