Този тип медиакратични системи бяха характерни за края на 20-и век. И това говори за специфичните отношения между големите пари, медиите и властта. Така Страхил Делийски, преподавател по политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, коментира в предаването „Мрежата“ защо едно интервю с премиера се превърна в медийна тема.
„На равнището на принципите това е нормално, но ако влезем на равнището на нашата локална специфика, тогава нещата изглеждат малко по-различно. Освен че беше интересно от комуникационна и антропологична гледна точка, интервюто се превърна в медиен хит и с това, че говори Борисов. Но е притеснително през 2019 година в ЕС, да имаш за звезда в предаването си премиера. Този тип медиакратични системи бяха характерни за края на 20-и век. С навлизането на дигиталните технологии и социалните мрежи този тип телекрации бяха поразкъртени в света, но ние продължаваме да им даваме нашия принос. И това говори за специфичните отношения между големите пари, медиите и властта. Това е симбиоза между интересите на тези три ключови субекта в един социален и политически процес. Това е и ключът за разгадаване мистерията на българската телекрация.
Разбира се, не бива да пропускаме и личните характеристики на г-н Борисов, който обича да се гледа и да се слуша. А темата за медиите очевидно е леко болезнена за г-н Борисов, защото той не пропуска във всяко свое интервю да коментира, че разговорите за медийната среда и свободата на словото у нас са несъстоятелни. Но не е нужно да имаме цензура от класически тип, когато имаме концентрация на медии в ръцете на двама-трима едри бизнесмени, с които г-н Борисов явно поддържа очевидно добри отношения. Така всъщност работи съвременната медийна цензура – през собствеността и през редакционната политика.“
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..
В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...
В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..
В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев. Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg