Татяна Лолова, Илка Зефирова и Петър Пейков са гласовете в пиесата от неделя след полунощ, така че имаме мотивация да чакаме. Какво по-точно ще дочакаме, ако решим да чакаме?
В нощния терен за радиодраматургия ще чуем текст на Ги Фоаси/Guy Foissy, написан през 1975 г. и поставен от Радиотеатъра 20 години по-късно от режисьора Илия Атанасов. Ги Фоаси е едно сравнително непознато име на драматург, а Да почакаме духовата музика – един с голяма вероятност абсолютно непознат текст. Но гласовете, гласовете са добре познати и са свършили работата си направо виртуозно, така че – определено да почакаме.
Ги Фоаси е един от обичаните автори на френския кафе-театър. Последовател е на Бекет и Йонеско, като представя хронологично следващото поколение френски драматурзи, и то по-точно онези, които се фокусират върху непретенциозните и гъвкави като употреба сценични пространства. Да почакаме духовата музика е чудесен пример за трудно постижимото съчетание от качество и лекота, без ни най-малък, без абсолютно никакъв компромис със сериозността и дълбочината на съдържанието, с мъдростта на посланията.
Концепцията за кафе-театъра/Café-Théâtre датира от 1960 г. През онази прословута година Maurice Alezra отваря първия кафе-театър в един магазин за хранителни стоки и напитки в Париж, който се казва Старата Решетка/La Vieille Grille. В началото там са представяни както спектакли, така и поезия и песни. През 1966 Bernard Da Costa, друг френски драматург, учредява първия истински кафе-театър, който вече носи името Кафе-театър, в едно кафене, кафенето Royal, пак в Париж, и този театър работи в продължение на три месеца. След това кафе-театрите се качват на гребена на вълната, започват да никнат и изчезват като гъби, и през 1977-а в Париж вече има 21. Истински феномен на 70-те. Да почакаме духовата музика е създадена точно в този период, през 1975 г.
С този текст определено можем да получим впечатление за тази особена разновидност на сценичната драматургия, която може да се реализира в минималистични условия, с малко действащи лица, предполага публика от 40-50 души, прости и условни сценични хватки, и която обаче наблюдаваме от съвсем близо. Общуването е директно и пълноценно. Няма условността на сцената и дистанцията, които създава истинската театрална зала. Освен това тази директност и контакт с актьорите, които са на метър-два от публиката и в непрекъснато движение, дава свобода на нещо много важно за концепцията на създателите му – можеш да си позволиш да се изразяваш без никакви табута.
Разговорната реч, жаргонът, елиптичните изречения, многоточията и изстреляните реплики в светкавичен диалог са характерни за стилистиката на кафе-театъра. На ниво сюжет това е едно типично и чаровно френско явление, при което дребно предизвикателство, хитро хрумване или стремително развихрящ се конфликт в малък отрязък от време успяват да внесат чувство за свежест и удоволствие от съпреживяването на нещо, което е остроумно измислено.
Интересен е фактът, че пиесите на Ги Фоаси и специално тази, Да почакаме духовата музика, имат огромен успех и дълга постановъчна традиция в Япония. Очевидно логиката на диалога и мисленето на Ги Фоаси по някакъв парадоксален начин комуникират пряко с японските театрални традиции, като внасят и ново, актуално съдържание.
Слушайте в неделя, 15 декември от 00,30 ч. по програма "Христо Ботев".Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg