На 2 януари се навършиха 95 години от рождението на Ирина Архипова. Почти 50 от тях, посветени на сцената. Наричаха я „Царица на руската опера“. Канеха знаменитото мецосопрано в най-престижните световни театри.
Всъщност пътят ѝ към сцената минава през Института по архитектура, който завършва с отличие през 1948 г. „Мечтаех да стана скулптор или архитект“, споделя певицата. „Когато у дома идваха колеги-строители на баща ми, казваха: „Много сериозна дъщеря имате, вероятно ще стане архитект…“ Аз наистина изглеждах така – с гъста коса сплетена на дебела плитка, със съсредоточен строг израз на лицето…“
В годината, в която се дипломира като архитект, Ирина Архипова започва да учи пеене в родния си град – в Московската консерватория в класа на Леонид Саврански. През 1955 г. печели златен медал на Световния младежки фестивал във Варшава, а на 1 април следващата година е дебютът ѝ в Болшой театър като Кармен. Неин партньор е друг дебютант – Любомир Бодуров! „От този спектакъл в съзнанието ми е останало чувството на необикновен страх“, връща лентата Архипова. „Тогава не си давах сметка, че ме е споходил рядък шанс – първата ми поява на знаменитата сцена да е в главна роля, и то каква!“Само три години след успешния дебют, певицата отново е Кармен този път в компанията на Марио дел Монако. „Не помня колко пъти се появявахме, след като спуснаха завесата в края на спектакъла.
Публиката в Болшой театър сякаш полудя! Марио целуваше ръцете ми, замаян от щастие, а от очите му бликнаха сълзи – от щастие ли, от напрежение ли, не зная. Понесоха го на ръце към гримьорната… С подобна чест са удостоявали навремето само Шаляпин! Кармен озари моя живот с ослепителна светлина. Отвори път към голямото признание – добих кураж и вяра в собствените сили…“
През 1967 трупата на Болшой театър гостува в Миланската скала. Аплодират Ирина Архипова в „Дама пика“, „Борис Годунов“, „Война и мир“. Следва покана за голямо турне в САЩ. В Карнеги хол участва в сцени из „Кармен“, а в Сан Франциско пее в „Аида“. Павароти пък я кани да си партнират във „Фаворитката“ на Доницети в Театро Комунале – Болоня. В паметната 1967-а Ирина Архипова има огромен успех на сцената на Миланската скала в „Хованщина“ на Мусоргски заедно с Николай Гяуров. Марфа – едно от най-впечатляващите преобразявания на прочутото мецосопрано! Не е за вярване, но едва през 1970 г. Ирина Архипова се появява на сцената като Азучена – дълго лелеяна, роля-мечта за легендарната руска певица.
Забележете, тогава е на 45! Две години по-късно триумфира в Оранж.
„Не съм очаквала подобен успех! Участието ми в „Трубадур“ на сцената на митичния амфитеатър от времето на император Октавиан Август вероятно е най-престижната изява в цялата ми кариера. В пресата се появиха гръмки заглавия: Кабайе и Архипова – над всички! Спектакъл – абсолютен триумф за двете кралици на световния оперен театър…“
Впрочем Монсерат Кабайе и Ирина Архипова продължават победната серия от спектакли и в Лондон – в Ковънт Гардън „Трубадур“ дирижира Рикардо Мути.Архипова има особен афинитет към камерното музициране. През 1986 г. изправя на крака лондончани с няколко концерта с любими романси от Чайковски, Рахманинов, Танеев… В „Таймс“ излиза статия със заглавие: „Вълшебното мецосопрано“. Ето откъс от нея:
„Архипова превъзходно владее изумителния си глас – от едва доловим шепот, до разтърсващ вик на отчаяние. Основната ѝ цел е да служи на музиката с фанатизма на древните жрици. Тя наистина е рядко срещана сплав от чувственост и интелект…“
Ирина Арипова си отиде от този свят през 2010 година, но до последно имаше грижа за младите, на които посвети много години като професор в Московската консерватория.
В съботната вечер (11 януари), от 20 часа, ще имате удоволствието да се насладите на майсторството на прочутото мецосопрано в рядко поставяната опера на Чайковски „Орлеанската дева“. В главната роля – Ирина Архипова.
Партнират ѝ – Сергей Яковенко, Владимир Валайтис, Андрей Соколов, Владимир Махов, Клавдия Радченко, хор и СО на Радиото и телевизията на бившия СССР, начело с Генадий Рождевственски, запис от 1970 година.
Съдържание на операта „Орлеанската дева“ от Пьотр Илич Чайковски
В опита си да преоткрие италианските корени на мелодрамата Миланската скала се насочва към по-рядко поставяни творби от автори творили във Венеция (Кавали и Чести) и Неапол (Винчи). В настоящия сезон погледа се разширява към богатия културен живот в границите на Австрийската империя, създаван от творци от различни среди, предимно на италиански език...
Композитор: Флориан Леополд Гасман Либретист: Раниери де Калцабиджи. Премиера: 1769 г в Бургтеатър, Виена Действащи лица и изпълнители: • Фалито – баритон, импресарио • Делирио – баритон, поет • Соспиро – тенор, композитор • Риторнело – тенор, певец • Стонатрила – сопран, примадона • Сморфиоза – сопран, (втора) примадона • Порпорина – сопран,..
След априлското им турне в Китай и преди лятното в САЩ, вълнуващото експериментално диско дуо K not K, известно още като "Карпов не Каспаров" , ще гостува за първи път в Русе. През последните години източноевропейската музикална формация е обиколила множество големи клубни и културни сцени, музеи и художествени галерии в Европа. Споделяла е..
1 май Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), В една тъжна вечер (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..
В Международния ден на джаза – 30 април, Шумен отбелязва празника на свободния дух чрез необичайно и вдъхновяващо събитие, което съчетава музика и визуално изкуство. Музикалният журналист и програмен директор на "Jazz FM" Светослав Николов бе специален гост в творческа инициатива, която разкри джаза като път към себеизразяване и споделена емоция. "..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за..
Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към..
И тази година отидохме в град Кубрат, и пак ни хареса! За осемнайсти път клубът на хумориста "Жарава" и Община Кубрат дадоха възможност на всички смешни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg