Притчата за богаташа и бедния Лазар

В разказаната от Христос притча се осъжда бездушието и безсърдечието на имащия, като Спасителят ни приканва към въздържание и милосърдие, разкривайки ни техните съдби след физическата смърт. Този сказ е предупреждение към всички, които живеят охолно, обърнали гръб на ближните си, проявявали безсърдечие към тях, забравили бъдещата отплата.

Той ни дава повод за размисъл върху безсмъртието на човешката душа и справедливото Божие въздеяние. Нима може да се твърди, че евангелието е отживяло времето си? Не е ли нашата съвременност богата на примери от самозабравили се новобогаташи и мизерстващи? Не бедността е добродетел, а богатството порок. Всичко зависи от това какво отношение има човека към тях.

Заедно с доц. Калин Михайлов, поет и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ търсим посланията на притчата за богаташа и бедния Лазар.