„В купата има хиляди малки прашинки. Когато смесиш сол, захар, мая, когато ги заредиш с много енергия, се получава един много вкусен хляб. Хляб, който, споделяйки го в неделя с бездомните хора, те разбират, че някой все пак мисли за тях“, това казва Милена Караканова от Хлебна къща „София“, докато пресипва брашното в купите.
Мястото е „Солидарният клуб“ на улица „Георг Вашингтон“ 51, близо до Женския пазар в София. Около Милена Караканова са се наредили доброволци – всички, запретнали ръкави, готови всеки момент да започнат месенето на хляба. Тук има приятели, ученици и хора, които с години се занимават с това – приготвят храна за бездомните хора, и след това я раздават.
„Кое на хората им пречи? Или кое пред хората е такова голямо предизвикателство да дойдат тук и да бъдат доброволци някъде, да помагат на някого? Кое е нещото, което ни спира?“, пита Милена Караканова.
„Храна, не война“ - София е самоорганизирана инициатива за приготвяне и споделяне на веган храна и облекло с хора в неравностойно положение. Идеята е да бъдат приобщени хората в неравностойно положение и да бъдат включени в полезни дейности – от това да отглеждат сами храната си, до това да си я приготвят и да знаят какви права имат. Въобще – да няма невидими хора.
Галина Лачева е активист, човек, който има в ръкава си поне няколко смислени каузи, заради които си струва да се бори. Тя разказва, че „Храна, не война“ - София е местен клон на международното движение за екосоциална справедливост Food Not Bombs.
Проблемът е, че замесването на този хляб може да е последното, което се случва на улица „Георг Вашингтон“ 51. Наемът на помещението е увеличен и хората от Солидарния клуб трябва да се изнесат и бързо да открият ново място, където да продължат да се занимават с доброволчество.
Не им се случва за първи път да се окажат на улицата. И друг път са се оказвали там – без свое място, където да приготвят храна, без място, където да я раздадат на хората в неравностойно положение.
Още през 2012 година се събирахме на един таван, където готвихме храната и после я раздавахме на хората, близо до минералните извори в центъра на София, разказва Иван Илиев, част от движението „Храна, не война“ - София.
„Тогава сградата, където се е помещавала банята, пустееше и още не беше направена на музей. Тогава също имахме такива проблеми – идваха полицаи, хора от Агенцията по храните да разпитват какво правим, защо го правим. Но в крайна сметка те бяха запознати с проблема на бездомните и проявяваха разбиране. Оставяха ни просто да си общуваме с тях и да споделяме храна – то се получаваха един вид като пикници, а не като обществено хранене, както някои хора се опитват да го изкарат“, разказва Иван Илиев.
Парадоксът е, че за хора като Галина Лачева или Иван Илиев, трудностите никога не са били причина да се откажат. Може би защото са наясно кое е правилно и кое – не, какво трябва да се промени, за да бъде светът около нас по-нормален.
Към края на октомври 2019 г. „Солидарният клуб“ се оказа за известен период на улицата и отново нямаше свое постоянно място. Вратата на столичната улица „Георг Вашингтон“ 51 беше заключена. И върху нея беше залепен бял лист с надпис „Затворено“.
Във фичъра ще чуете гласовете на Иван Илиев, Галина Лачева, Милена Караканова, Елина, Майлс от Манчестър, Тодора Янева, бай Ангел, Емил, Мария, Николета, Касам от Гана, и още доброволци, и още приятели на „Солидарния клуб“.
Музиката е записана по улиците на София в изпълнението на уличните музиканти Георги, Николай, Мартин и Тони. Включени са и записи от импровизирания уличен концерт от Женския пазар на музикантите от Босна и Херцеговина „Дубиоза колектив“.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg