За третия епизод на филма на Антикорупционния фонд „Делото КТБ: Липсващите имена“ със заглавие: „Медийната флотилия на КТБ“ – Николай Стайков, автор на филма и на разследването, разяснява в предаването "Мрежата":
Докъде се е разпростирало медийното влияние на КТБ
„То е било доста по-голямо от това, което знаехме, че е. И много медии не искат да повдигат тази тема и дори искат да забравят. Конкретната тема на разследването е как през едни офшорни фирми, в които са отивали средства по не особено законен начин, които са били оформени като заеми от КТБ за придобиване на кораби, от същите фирми са били получавани от медийни собственици и са отивали огромни средства – седемцифрени суми в евро. Но въпросните офшорни фирми нямат никаква собственост според българския Търговски регистър. И като проследихме пътя на парите, видяхме как през същите офшорни фирми минават парите за финансиране на това, което наричаме „жълти“, „кафяви“ медии – бухалки. И мога да кажа категорично, че:
Прокуратурата не е разследвала произхода и движението на парите за тези медии
По документи разпитът на собственика на едни от тези медии е траел точно пет минути. От него не е искана информация за произхода на парите. Единствената информация, която са искали от него, е за това как е подписван договорът, условията, лихвите и т.н. Така че, очевидно прокуратурата не е задала логичния въпрос какъв е в произходът на парите.
Но искам да ви обърна внимание, че в решението на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за запор на активите на Цветан Василев въпросните финансови операции са надлежно описани и няма как институциите да не знаят това. Да не говорим, че по време на разследването Комисията и прокуратурата работиха заедно, така че няма оправдание да не е изискана такава информация.“
Регулаторният похлупак
„Примерът на КТБ е пример за една банка – склад на много пари и с изключително особено отношение на регулаторите, защото милиони евро са били източвани по начин, който е можел да бъде проверен още преди годни. На нас ни отне 50 евро такса към международен регистър и една седмица изчакване за отговор от съответния регистър. Това може да го направи всеки. И това е наистина пример как години наред е работел един регулаторен похлупак. Може би същият, който е работел и за г-н Божков – регулаторен похлупак, при който може да се направи частен монопол. И голямата тема тук е защо най-големите български предприемачи всъщност са в държавно регулирани бизнеси, а не в такива, в които има конкуренция или съревнование. Всичките тези предприемачи, така наречените "олигарси", са все в бизнеси, в които има влияние на държавните институции.“
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
1381 пациенти са били оперирани през последната година в отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия към Университетската специализирана болница по онкология в София. Гост в ефира на Lege Artis беше д-р Ваня Митова. По думите ѝ броят на оперираните пациенти остава относително постоянен, тъй като е ограничен от капацитета на..
Третото издание на XR Talks Bulgaria – инициативата, посветена на бъдещето на виртуалната и добавена реалност – събира отново ентусиасти, експерти и творци в търсене на вдъхновение и познание. Събитието поставя акцент върху пресечната точка между геймификацията в XR (разширена реалност) и изкуствения интелект , отбелязвайки важен момент в..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на класически концерт, опера или балет. 40 % от пълнолетните българи не могат да си позволят посещение на културно събитие на живо по финансови причини, а 16 % не посещават културни събития, защото не им..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Въпросът как евентуалното влизане на България в еврозоната ще се отрази на пазара на недвижими имоти вълнува мнозина – както собственици, така и купувачи и..
По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg