Зимните музикални вечери „Проф. Иван Спасов“ отново фокусираха интерес към програмата на Пазарджишкия симфоничен оркестър, домакин на международния фестивал под диригентството на Григор Паликаров. Гостите в зала „Маестро Георги Атанасов“ отбелязаха младежкото присъствие в състава на симфониците, удостоени с наградата „Златна лира“ по повод 50-годишнината на оркестъра.
Сред младите оркестранти е контрабасистът Димитър Арнаудов, чието изпълнителско развитие протича по необичаен за оформянето на един класически музикант начин. Преди да се отдаде на класическия инструмент, неговият професионален път започва като изпълнител на народна музика. Всъщност той никога не се отдалечава от нея – паралелно с работата в оркестъра се изявява и като народен певец. За интереса към фолклорната музика младият изпълнител разказа пред слушателите на програма „Христо Ботев“: "Към тази музика тръгнах съвсем естествено, тъй като моята прабаба по бащина линия е била самобитна певица, има записи в Радио Пловдив. Тя е човекът в нашето семейство с певчески талант, който се предава през поколение. Корените на моя род са от с. Чешнегирово, Пловдивско, а дядо е дошъл от с. Кости, община Царево. Майка ми е разказвала, че в детските години съм слушал в захлас народна музика и вероятно още тогава се е появил интереса към нея."
Първите уроци по гайда и народно пеене получава в музикалната школа на Георги и Христина Анастасови, дългогодишни солисти на ансамбъл „Тракия“. „Това са моите първи учители и съм много благодарен, че ме откриха за музиката“, подчертава музикантът и отбелязва как се е насочил към класическия инструмент – "Продължих средното си образование в училище „Любен Каравелов“ – Пловдив с профил „гайда“. Един ден, когато репетирахме с учебния оркестър, видях контрабаса в ъгъла на стаята и веднага ме грабна. Вероятно поради обема никой нямаше желание да свири на него. Постепенно тръгнах на уроци в музикалното училище при г-жа Катя Каранова и тя е човекът, при когото започнах да свиря на този инструмент. Завърших музикалната академия в Пловдив с две специалности – гайда и контрабас."
Димитър Арнаудов е последователен в музикалното си развитие. Усъвършенства се като контрабасист с магистърско обучение в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където има възможността да натрупва знания от изтъкнатия педагог и музикант проф. д-р Петя Бъговска. Гордо подчертава, че народната песен е негово призвание и ако говорим за певческите умения, първо трябва да се фокусираме върху стила, необходимо качество за младите изпълнители на народна музика.
Като певец той е забелязан още в студентските години. Неотдавна достигна и сцената на ансамбъл „Пирин“ в тържествения концерт по случай неговата 65-годишнина. Впечатления си изрази директорът на ансамбъла Данислав Кехайов: "Случайно чух това момче на концерти и други изяви сред колеги и студенти в АМТИИ – Пловдив. Видях, че има голям потенциал като певец и някой трябва да му подаде ръка. Той е много музикален, притежава красив тембрист глас и полага старание максимално да се доближи до стила на съответната фолклорна област. Има усет да подбира песните си. Заедно с моите колеги сме щастливи, че този ерудиран, талантлив певец обогатява програмите на ансамбъл „Пирин“ като постоянен гост-изпълнител."
Димитър Арнаудов е солист на най-младия оркестър за народна музика „Родопско настроение“, с който реализира своите първи звукозаписи. Успешните участия с професионални и любителски състави за фолклорна музика (ансамблите „Тракия“, „Капитан Петко Войвода“, групата от с. Селци) още веднъж подчертават музикалната дарба на певеца. Благодарение на изпълнителската си активност Димитър Арнаудов е познат сред ценителите в Пловдивско и в Родопите. В различните форми на изява младият музикант показва отношение в овладяването и поддържането на българския народнопесенен стил.
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg