Агушевите конаци – замък без аналог на Балканския полуостров

Агушевите конаци са един изключителен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, които представляват най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите. Те са паметник от национално значение от 1964 година. Намират се в центъра на село Могилица на полегатия бряг на река Арда.

Комплексът от сгради в Могилица е изграден в началото на ХІХ век за около 20 години от трима местни майстори за Салих Ага и неговите трима синове. Първата част е завършена през 1825 година, а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите.

Шест поколения са живеели в конака до 1949 година, когато фамилията е била изселена в Еленско и Русенско и Агушевите конаци стават държавна собственост. Но след 2000 година държавата ги връща на наследниците на Салих Ага и в момента те са частна собственост. Малка част от фамилията днес се е върнала и живее в Смолян. В края на ХХ век Агушевите конаци са реставрирани и превърнати в етнографски музей.

Преди изграждането на конаците в Могилица, в съседното село Черешово в периода 1780–1810 година, Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен, но пък може да се види на картини в сегашния конак.

Екскурзоводът в комплекса ни посреща пред големите порти на конака и ни развежда из целия комплекс. Тя ни въвежда в първото помещение от приземния етаж – широко пространство, от което се влиза към няколко стаи.

На втория етаж е живеела фамилията. Тук стаите са еднотипни, но с малки разлики. Във всяка стая има огнище и мусандри или т.н. гардероби. Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня. В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.

Конакът разполага с два вътрешни двора, като във всеки има по кладенец. Има дори помещения за ратаите. Къщата и дворовете са разположени в пълна хармония с чудната родопска природа. Лицето на Агушевите конаци се оказва обърнато към изгрева и на юг с цялата му представителност, неповторимост и хубост.

Конакът има и трети етаж. Тук фамилията е посрещала гостите и търговците. На този етаж от конака има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения. Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите с важните гости. Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици. 

Конакът завършва с кръгла кула с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка писана стая. Композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл. Поради внушителния си вид често Агушевите конаци са сравнявани с късносредновековен замък без аналог на Балканския полуостров.

Конакът е интересна туристическа дестинация не само за българи, но и за много чужденци – турци, гърци, англичани, немци и испанци. Така че – имате ли свободно време, възползвайте се и посетете това място в Родопите, а тук на близо има и какво друго да се види – пещерата Ухловица, Крепостта Калето, изворите на река Арда и музеят на фасула в село Смилян, където всяка година в последната събота на месец октомври се провежда празник на Смилянския фасул.