Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Розата на Балканите“ – бодлива и уханна

Проф. Ангел Димитров, проф. Иван Илчев, проф. Николай Поппетров (от ляво надясно) на премиерата на двутомното издание „Розата на Балканите” от проф. Иван Илчев.
Снимка: БГНЕС

В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.

В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.

Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.

Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.


Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.

А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05