Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Агрипина” от Георг Фридрих Хендел – директно от Метрополитън опера

събота, 29 февруари, от 20 часа

Снимка: metopera.org

Казват, че Георг Фридрих Хендел създава операта-серия „Агрипина“ само за три седмици по време на престоя си във Венеция. Тя е поръчка за първия спектакъл по време на карнавалния сезон, състоял се на 26 декември 1709 г. в „Teatro San Giovanni Grisostomo“. Либретото е дело на Кардинал Винченцо Гримани. Заради бързия срок, композиторът ловко заимства няколко откъса от свои по-ранни произведения, не пренебрегва и музикални вдъхновения от Райнхард Кайзер, Жан-Батист Люли, от Арканджело Корели. Известно е плагиатството на Хендел – той не се свенял понякога да припознае като своя музика, която му харесва. Но подобна практика по онова време е нещо обичайно. 

Изследователите отбелязват, че голяма част от оперите  всъщност представляват т.нар. "пастичо" – сбор от арии, малки ансамбли, инструментални увертюри и интермедии из опери на различни композитори или пък авторски пародии. „Законът за  поощряване на знанието…“, първият Закон за авторското право, е въведен в Англия през 1710 г. Всъщност Майсторът е късметлия. Когато става английски поданик, също си позволява плагиатства, но съдбата благосклонно го отървава от съдебни процеси. Това обаче е друга тема…

Ще имате удоволствието да се насладите на спектакъла в Метрополитън опера, Ню Йорк. В историята на театъра това е най-старата опера, която е поставяна досега. Участват солисти, хорът и оркестърът на Метрополитън опера, дирижирани от Хари Бикет. В ролите: Джойс ДиДонато, мецосопран (Агрипина), Бренда Рей, сопран (Попея), Кейт Линдзи, мецосопран (Нерон), Йестин Дейвис, контратенор (Отон), Матю Роуз, бас (Клавдий),  Никълъс Таманя, контратенор (Нарцис), Дънкан Рок, бас (Палас), Кристиан Заремба, бас (Лесбий).

Съдържание на операта „Агрипина“ от Георг Фридрих Хендел



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45