В съботната вечер ще си припомним някои от най-вълнуващите записи на Мирела Френи. Легендарното сопрано си отиде от този свят на 9 февруари – двайсетина дни преди 85-ия си рожден ден.
През 1963 превзема от раз Миланската скала като Мими в митичната постановка на Франко Дзефирели на „Бохеми“. На диригентския пулт е Караян. Пленен на мига от вълшебния глас и артистичност, от рядко срещана сценична освободеност и съвършена естественост в моделирането на вокала, маестрото без колебание поверява на чаровната дама от Модена ролята на Мими. Твърдят, че Мирела Френи била любимата певица на Караян. Едва ли е била единствената. Много по-важно е обаче, че творческото вдъхновение озарява съвместния им артистичен път повече от две десетилетия. Вдъхновение, което ражда чудни плодове – спектакли, концерти, филми, записи.
През 1972 година Мирела Френи, Лучано Павароти и Херберт фон Караян правят култовия запис на „Бохеми“ от Пучини за фирмата Decca – ще ви предложа част от него в съботната вечер. Според критиците, Френи разкрива най-силните черти на творческата си природа. Умението до неузнаваемост да се припокрива със своята героиня, в повечето случаи твърде различна от самата нея.
„В областта Реджо-Емилия, в която съм родена, жените са темпераментни, борбени. Когато правя роли като Мими, Бътерфлай, или пък Лиза Татяна, ми е нужна подготовка не само психологическа, но и чисто физическа. Тялото ми трябва да възприеме съответния образ. Когато снимахме филма „Мадам Бътерфлай“, режисьорът Жан-Пиер Понел бе ангажирал много опитна японска актриса. Учеше ме на всичко свързано с душевността и поведението на Чо Чо Сан – походка, жестове, израз на лицето…
Японките поемат всичко навътре, дълбоко в себе си. Те не реагират външно. Веризмът на Пучини пък е пълна противоположност на подобно поведение! Представете си какви усилия са потребни, за да открия пресечната точка между двете! Е, твърдят, че съм успяла. Филмът бе посрещнат с голям възторг“, връща лентата Мирела Френи.
Впрочем шедьовърът на Жан-Пиер Понел излиза на екран през 1975. Мирела Френи вече е превзела най-престижните световни театри.
Възторжено я аплодират на фестивалите в Глайндборн и Залцбург. Ролите на знаменитото италианско сопрано са над 40, а през 70-те години пламва голямата им любов с Гяуров.
„Николай се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години! Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак по-земна… Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно… Беше наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг“, спомня си Мирела Френи славните времена, когато двамата с Николай Гяуров събираха погледите на околните не само на сцената, но и на бляскави светски събития… А ние ще се насладим на артистичния им блясък в топрегистрации на „Дон Жуан“, „Фауст“, „Дон Карлос“…
„Обиколих целия свят и винаги съм усещала, че ме обичат“, не крие вълнението си Мирела Френи. „Оценяват това, което съм направила в театъра. Как да не съм щастлива! Но светът не е само опера! Важно е да се разбираме, да си помагаме в общите усилия светът, нашият свят да бъде по-добър и усмихнат…“
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе – но основно диджериду и гайда, в "Оратница", "Тъпани и гайди" и "Дъ Груувин Пайпърс", и електронният гуру, диджей, продуцент и програматор Иван Шопов, прочут още като Балкански, Куух или Дръм Кид...
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg