Романтичната Вагнерова драма „Летящият холандец“ – спектакъл на Метрополитън опера, Ню Йорк

В музикалната вечер на 14 март програма „Христо Ботев“ трябваше да излъчи директно поредното традиционно съботно матине, което най-престижният американски оперен театър предлага на меломаните от целия свят. В четвъртък, 12 март, кметът на град Ню Йорк обяви извънредно положение поради заплахата за здравето на населението, свързана с епидемията от SARS-CoV-2. В Ню Йорк са забранени всички събития, на които присъстват повече от 500 души, вследствие на което ръководството на Метрополитън опера обяви, че всички спектакли на театъра са отменени до края на месец март. За щастие, екипът на Мет е направил резервни записи на спектаклите от текущите постановки и веднага предостави на Европейския съюз за радио и телевизия запис на спектакъла, състоял се на 10 март, който ще бъде излъчен директно от Женева за всички страни-членки на Еврорадио тази събота. От сцената на Метрополитън опера ще прозвучи първата зряла творба на Рихард Вагнер, в която започва формирането на отличителния му творчески стил – „Летящият холандец“.

Вагнер е едва 26-7 годишен, когато създава тази партитура, затова операта със сигурност е нещо като хибрид: от една страна следва немската романтична традиция на Вебер, от друга – италианския стил белканто, толкова характерен за любимия на Вагнер Белини. За младия немски композитор историята на Летящия холандец е много повече от романтична фолклорна легенда. Според него в сърцевината на тази легенда (която всъщност е „митична поема“), лежи „една първична черта на същинската човешка природа – копнежът за мир и спокойствие от житейските бури“. За да изрази този копнеж, толкова важен за всички негови творби, музиката на Вагнер предявява невероятни изисквания към певците, чиито роли въплъщават особено ярко именно този елемент.

Докато пише операта, Вагнер е в изгнание, живее в Париж, безпаричен и унизен. Първата му съпруга е влюбена в него и полага огромни усилия за физическото им оцеляване, но Мина със сигурност не е неговата сродна душа. Докато мечтае и фантазира за такава, Вагнер я пресъздава в образа на Сента. Той пише: „... това бе копнежът на моя Летящ холандец по една жена, не като съпругата, която ще чака странстващия Одисей с десетилетия, а по-скоро една избавителка, която да изкупи греховете на любимия...“. Преди „Холандеца“ Вагнер вече е опитал вкуса на успеха с впечатляващата средновековна драма „Риенци“. Сега той напълно променя посоката на творческите си търсения – към нещо интимно, но и общочовешко. Самият Холандец капсулира собствената му житейска ситуация: преследван, изтръгнат от корените си и емоционално незадоволен. Често се твърди, че това е операта, в която Вагнер е „разкрил себе си“. Самият той пише, че когато е композирал баладата на Сента (написана преди всички други страници от партитурата), той несъзнателно е „посял тематичните семена“ на цялата музика; това е поетично сгъстеният образ на цялата драма, който се разпростира върху творбата в завършена и неделима мрежа.

В спектакъла от Метрополитън опера руският бас-баритон Евгений Никитин ще замести предварително обявения Брин Тервъл в главната партия. Никитин, който е роден през 1973 г. в Мурманск, завършил е Консерваторията в Санкт Петербуг и е солист на Мариинския театър, в последните години е сред утвърдените Вагнерови интерпретатори в света на операта. Той е представял Холандеца на много престижни сцени. Последните му изяви в ролята са в Мариинския театър, Баварската държавна опера и Театро Реал - Мадрид. Първият му солов компактдиск, реализиран през 2015 г. е албумът „Арии из опери на Вагнер“. В Метрополитън опера Евгений Никитин е изпял още пет Вагнерови роли: Гюнтер от „Залеза на боговете“, Клингзор от „Парсифал“, Курвенал от „Тристан и Изолда“, Погнер от „Нюрнбергските майстерзингери“ и Фазолт от „Рейнско злато“. Руският певец дебютира в Мет през 2002 като Долохов от „Война и мир“ на Прокофиев. На същата сцена е представял още Рангони от „Борис Годунов“, Колин от „Бохеми“ и Орест от „Електра“.

Германката Аня Кампе този сезон дебютира в Мет с ролята на Сента. Преди повече от десетилетие тя представи партията толкова убедително на сцената на Кралския театър Ковънт Гардън, че един от взискателните лондонски критици беше написал, че „Кампе е сопрано, което просто не знае що е страх“. В следващите години Кампе триумфира със Сента в много големи театри, сред които Баварската и Виенската Държавна опера, Театър Лисеу в Барселона и Операта в Далас. В момента певицата е водещ световен Вагнеров сопран. Последните й изяви включват Зиглинде от „Валкюра“ в Берлинската и Баварската Държавна опера, както и на фестивала в Байройт; Кундри от „Парсифал“ във Виенската държавна опера и Парижката опера и Изолда от „Тристан и Изолда“ в Берлинската държавна опера. Други партии, които е представяла в последно време са Леонора от „Фиделио“ в Цюрих, Катерина от „Лейди Макбет от Мценск“ във Франкфурт и Мини от „Момичето от Запад“ в Мюнхен.

В състава на съботното матине участват още изтъкнатият немски бас Франц-Йозеф Зелиг като Даланд, руският тенор от Мариинския театър Сергей Скороходов като Ерик, американският тенор Дейвид Портило в ролята на Кормчията и мецосопранът от Япония Михоко Фуджимура в ролята на бавачката на Сента - Мари.

Валерий Гергиев – генерален директор на Мариинския театър и музикален директор на Мюнхенската филхармония, ще дирижира солистите, хора и оркестъра на Метрополитън в шедьовъра на младия Вагнер. До този момент Гергиев е бил на пулта в повече от 160 спектакъла на най-престижния оперен театър в Америка, сред които са първите изпълнения в Мет на „Война и мир“ и „Играчът“ от Прокофиев, „Мазепа“ от Чайковски и „Нос“ от Шостакович. Гергиев дебютира в Мет през 1994 г. с „Отело“ на Верди. Оттогава до днес е дирижирал там и премиерите на нови постановки на „Йоланта“, „Дама Пика“, „Евгений Онегин“, „Борис Годунов“, „Саломе“ и „Замъкът на херцога Синята брада“.

Операта „Летящият холандец“ ще бъде изпълнена според указанието на автора: трите действия ще следват едно след друго без пауза. След финала за почитателите на Вагнеровото творчество ще прозвучат и фрагменти от премиерата на „Танхойзер“, с която на 25 юли миналата година бе открито поредното издание на легендарния Байройтски фестивал. Диригент бе Валерий Гергиев, чийто дебют в Байройт бе дългоочакван и според голяма част от немската публика и критика – разочароващ. Подробности ще научите, ако слушате „На опера в събота“ на 14 март.

Съдържание на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер