В безизходна ситуация всеки от нас би изял каквото и да е блюдо, колкото и гнусно да изглежда или да е противно на вкус. Но в някои части от света хората доброволно нагъват „деликатеси“, които с едва ли бихме опитали дори на границата на гладната смърт.
Ето Топ 10 на най-отвратителните от тях:
10. Касу марцу
Наричат това сирене „гнил кашкавал“. То се произвежда само в Сардиния и съдържа живи личинки на насекоми. Приготвят го, като поставят сиренето на улицата, предварително отрязвайки част от кората му, за да може мухите да снесат вътре своите яйца.
Излюпилите се от тях личинки започват да прояждат питата отвътре и от стомашния им сок сиренето става много меко. Докато върлуват по „шведската маса“, гадинките дори карат деликатесът да се движи като жив. Докато стане готов за ядене, в него се струпват хиляди личинки. Някои ги махат, преди да си отрежат парче от Касу марцу, но истинските ценители го консумират заедно с тях.
9. Дуриан
На външен вид този тропически плод не предизвиква първосигнално отвращение както останалите храни, които ви представям. Но пък бодливият фрукт не предполага да е чак толкова неповторим на вкус. И най вече на мирис :))
В Югоизточна Азия го наричат „царят на плодовете“. Слагат го в шейкове, сладолед, кафе и бонбони. При разрязването му е по-добре да бъдете с противогаз, защото „ароматът“ му напомня гнил лук или селски нужник. При това е толкова агресивен, че е забранено да се качвате с него в обществен транспорт или асансьор и дори да го внасяте в хотел.
8. Балют
Балют е гозба от патица в широк смисъл, изключително популярна във Филипините. Но с наслада я хапват също така в Лаос, Камбоджа, Виетнам и Тайланд. Казано просто на български, това е запъртък. По-точно оплодено патешко яйце, което се вари, пече или пържи, когато в него вече се е оформило пиленце.
Филипинците предпочитат да го ядат на 17-ия ден от развитието, но виетнамците го предпочитат малко преди излюпването – между 19-ия и 20-ия ден, когато зародишът вече има оперение, клюн и хрущяли. Подправят балюта със сол, чесън и оцет.
7. Хагис
Странни, екзотични и неприятни ястия готвят не само на Изток. Хагисът, например, е популярна в Шотландия гозба. Това е пудинг от овнешки карантии, по-специално сърце, бял и черен дроб.
Те се смесват с лук, овесени ядки, свинска мас, подправки и сол и се сервират директно в стомаха на животното. Произходът на това блюдо е неизвестен, но се смята, че то е създадено от необходимостта да се оползотворят нетрайните животински органи. Ястието обаче остава популярно дори след изобретяването на хладилника.
6. Очи от риба тон
Може да ви се стори странно, но очите от риба тон са изключително популярни в Япония и можете да си ги купите от всеки магазин. Те са изложени там в компанията на рибено масло и разсечени мускули.
Гигантските очи се варят или задушават, докато частично не помътнеят. На вкус напомнят октопода или калмарите – леко гумени отвън, но меки отвътре. Рибеното масло и мускулите, с които обикновено се продават очите от риба тон също се смятат за деликатес. Напълно възможно е наистина да се окаже вкусно, но само като видиш втренченият в теб поглед, ти се отщява да опиташ.
5. Меча лапа
В случая изобщо не става за ястието „Меча лапа“ от мляно свинско, което всяка домакиня може да приготви в кухнята си. В страните на Далечния изток и в Камбоджа супата от лапи на истинска мечка се смята за божествена на вкус.
За жалост, клетите животни, чиито лапи се използват за приготвянето му, често се държат при непоносими условия. Прекарват живота си в клетка и за тях се грижат хора, които нямат никакво отношение към живите същества. Развъждането на мечки за храна е забранено в много от източните държави и строго се контролира в останалите.
4. Столетно яйце
Вероятно е западняшка превзетост, но съгласете се, че в Азия хората ядат доста странни неща. Например, столетното яйце е обикновено патешко или кокоше „произведение“, отлежавало с месеци в специална смес от глина, пепел, вар и оризови шлюпки.
В резултат белтъкът се сгъстява до червено-кафяво възсолено желе, а белтъкът става тъмнозелен. Ароматът напомня амоняк или сероводород. Във всеки случай, ако външният вид не предизвика у вас достатъчно отвращение, миризмата ще го довърши. Столетните яйца ги хапват сладко-сладко на закуска или ги добавят към супи и други ястия.
3. Крекери с оси
Трудно е за вярване, че ако се натъкнеш на разлютен рояк от оси, ще си ги представиш като нещо вкусно за ядене.
В Япония обаче е възможно. Там ловят осите, варят ги, изсушават ги и ги размесват в тесто за крекери. Разбира се, яденето на насекоми далеч не е чисто нов феномен. В Страната на изгряващото слънце от векове ядат някои бубулечки заради хранителната им стойност, включваща богат запас от протеини. А може би пък са им вкусни.
2. Сърце от жива кобра
Сякаш ястие от суровото сърце на кобрата не е достатъчно екзотично, ами змията трябва да е и жива! Този „деликатес“ е първи в списъка на любимите гозби във Виетнам. Но е популярен и в цяла Азия.
В северната част на Виетнам мнозина вярват, че сърцето на змията ще им предаде способностите и силата на голямата отровна змия. В наши дни ритуалът по приготвянето е предимно за по-смели (и състоятелни) туристи. Змията се сервира до трапезата още жива, главата ѝ се отрязва и отровата се изтръгва. След това влечугото се разрязва и се изважда биещото ѝ още сърце. Онези, които са опитали гозбата, твърдят, че са усетили пулса на кобрата в гърлото си.
1. Печена тарантула
Повечето европейци биха изпаднали в истерия само при вида на косматия паяк тарантула. По-юначните тутакси биха го подгонили с чехъла.
В Камбоджа тези обитатели на нощните ни кошмари се смятат за върха на кулинарния екстаз. Пекат ги на скара с чесън и сол и често ги продават в уличните лафки. Казват, че консистенцията е хрупкава отвън гъста отвътре. Вкусът бил доста приятен – нещо като пилешко. Обикновено от тарантулата се яде само главата и краката, но някои екстремисти нагъват и средната част, която съдържа кафява смес от органи и екскременти.
Днес християните от цел свят отбелязват Рождество Христово, а довечера евреите посрещат своя празник на Светлината – Ханука. И българи и евреи ще се съберат в своите храмове, ще запалят своите свещи, за да осветят те не само сградите отвътре, но и душите на вярващите... Какъв е за всяка общност празника и как различните софийски храмове събират..
По Коледа всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Спазвайки веруюто да ви разказваме и за най-известните места от необичайна гледни точки, ще ви представим родината на щедрия старец през противоположния сезон - лятото. Биляна Траянова от предаването "Без багаж" е посетила селището на Дядо Коледа в..
Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..
Надпреварата за Космоса е в разгара си и от научна гледна точка годината беше благополучна за космическите технологии и проучвания. Във "Време за наука" Никола Кереков представя най-важните акценти от Космическата 2024 година. Кой стигна до Луната, какво се случи по пътя към Марс, как върви мисия Уран, кой свири на цигулка в Космоса и..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg