Международният музикален обмен на „Еврорадио“ предлага запис на „Полифем“, едноактна опера от Джовани Батиста Бонончини с либрето на Атилио Ариости. Поставена е за първи път в Берлин през 1702 г.
През 1702 г. войната за наследството на Испания значително намалява музикалните продукции в двора на Леополд I, в който Бонончини е от 1697 г. Налага се композиторът да напусне Виена. Отива в Берлин, за да е на разположение на пруската кралица София-Шарлота. През тази година той написва и „Любовта на Цефал и Прокрис“, а след това и „Полифем“, която нарича „малка багатела“. Ариости смесва два епизода от „Метаморфози“ на Овидий – любовта на циклопа Полифем към нимфата Галатея, влюбена в овчаря Ацис и силната страст на магьосницата Цирцея, към морския бог Главк, който пък е обладан от чувствата си към нимфата Сцила. В прочутата „Одисея“ на Омир Цирцея превръща моряците на Одисей в свине, а тук Сцила в грозно морско чудовище. Във финала на операта всички случки завършват щастливо и влюбените остават заедно благодарение на намесата на Венера, която казва, че смъртта няма сила в нейното царство. Така се дават великолепни възможности на Бонончини да разгърне своите композиторски умения в патетично-нежния стил, където е безспорен майстор. В едно действие Бонончини създава 18 арии във форма „Да капо“, два дуета и един хор. Според свидетелствата на Телеман самата кралица София-Шарлота изпълнявала партията на клавесина по време на премиерата. Братът на Бононочини Антонио също се включил в оркестъра, както и самият либретист Ариости.
Трябва да отбележа, че по същия сюжет серенада пише и Георг Фридрих Хендел „Ацис, Галатея и Полифем“ представен през 1708 г. в Неапол. По-късно през 1718 г. той прави едноактна опера на английски език „Ацис и Галатея“, а през 1739 г. създава триактна опера за италианската опера в Лондон на италиански език.
През 1735 г. в Лондон е премиерата на последната опера на Никола Порпора „Полифем“, а в спектакъла участвал прочутият кастрат Фаринели като Ацис. В неговата опера се смесва историята на Полифем, Ацис и Галатея, и историята на Полифем, Одисей и Калипсо.
Операта „Полифем“ на Бонончини не е съвсем непозната, защото през 1944 г. във Виена е направен запис, но на немски, а в по-нови времена през 2004 г. е представена и в Утрехт.
Действащи лица и изпълнители:
• Полифем – Жоао Фернандес, бас
• Ацис – Бруно де Са, контратенор
• Сцила– Роберта Мамели, сопран
• Галатея – Роберта Инвернидзи, сопран
• Главк – Хелена Раскер, контаалт
• Цирцея – Лилиа Гайсина, сопран
• Венера – Мария Ладурнер, сопран
• Изпълнява Ансамбъл 1700, диригент Доротея Оберлингер
Запис от 19 юни 2019 г. фестивал в Потсдам Сансуси
Малка митологична справка
Полифем е най-известният от циклопите, син на бог Посейдон и нимфата Туза. В Одисеята на Омир се разказва как той затворил в пещерата си Одисей и хората му. Хитрият грък го напил, ослепил го, а след това се измъкнал заедно със спътниците си, като се завързали за коремите на овцете. След това Полифем призовал баща си да отмъсти. Полифем бил влюбен в нереидата Галатея, която обичала сицилианеца Ацис, когото Полифем убива.
Цирцея е нимфа дъщеря на Хелиос и океанидата Персеида, и известна магьосница.
Главк бил рибар, който опитал вълшебна билка, но скочил в морето, където Океан и Тетия го очистили и той се превърнал в морско божество. Влюбил се в Сцила, която магьосницата Цирцея превърнала от ревност в чудовище.
Сцила била дъщеря на морското божество Форкис и била красива девойка, в която се влюбил морският бог Главк, но тя отхвърлила любовта му. Той се обърнал за помощ към Цирцея, която за нещастие се влюбила в него и от ревност превърнала Сцила в чудовище с шест кучешки глави с три реда зъби и дванадесет крака.
Съботната оперна вечер (4 октомври от 20 часа) по програма "Христо Ботев" посвещаваме на 200-годишнината от рождението на "краля на валса" Йохан Щраус-син. Неговата жизнерадостна, вдъхновяваща музика ни съпровожда традиционно в началото на всяка нова година. Творбите му са еднакво популярни сред различните социални прослойки на неговото съвремие...
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
В петъчната вечер (3 октомври от 19.30 часа) ще си спомним за едни от най-поетичните ни пианисти, както наричаха Красимир Гатев. Отиде си през 2008 година, но остави ценни записи и словесните си откровения в Златния фонд на БНР. Гатев не бе словоохотлив. Не обичаше интервютата, нито преднамерената показност. Предпочиташе да изразява мислите и..
56-ото издание на Международния фестивал за класическа музика "Софийски музикални седмици" ще завърши с благотворителен концерт и спектакъл под надслов Esperanza for Life/"Надежда за живот" в помощ на SOS Детските селища в България и безстопанствени животни. Инициативата е на Международната фондация, която носи името на родената у нас..
Сред почитателите на бас китарата името Радослав Славчев - Riverman буди възхищение и респект. За своите колеги той е безспорен професионалист – талантлив и вдъхновен артист, а общуването с него създава усещане за хармония, доверие и спокойствие. Като музикант, Радослав Славчев - Riverman е извървял близо 20-годишен професионален път, белязан с..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg