Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„А сега внимавайте“:

Ледената жега на Джими Тенор

Джими Тенор
Снимка: Ерин МакКини

Един от главните двигатели на Warp Records Джими Тенор демонстрира, че може да намери звук „отникъде“. Чудя се какво ли ще се случи, ако г-н Тенор вземе, че се прекръсти на Терор? Не че не се казва Ласси Лето. Но и сега не е по-различно, тъй като той абсолютно отказва да се побере и в най-разводнените определения, които мозъкът може да изплюе. Защото продължава да се прави на „Мистър Елтън Джон“ пред мегакултовия си Fender Rhodes и да полива образа на „финландския Бари Уайт“; защото все така превръща киселото си настроение и леден сарказъм в адски яка музика (която три четвърти от приятелите ти не понасят). Да приветстваме на Джими Тенър (да, Tenor – „тенор“, но и tenor – „насока, тенденция“), саможивото конте от Финландия. „Мetamorpha“ е името на горещия нов албум на 55-годишния мултиинструменталист, миксирал в творческия си псевдоним първото име на своя юношески кумир – американския поп певец, актьор и бизнесмен Джони Осмънд, и тенор саксофона.

Ако оставим на мира многообразието, което самият Джими отрича, дискът е нещо страшно приятно за слушане. Но ако не сте преодолели още синдрома „Джими Тенор е равно на нещо като техно“, вероятно ще ви е много трудно да започнете да го възприемате без съответното количество медитация. Но пък точно това уравнение е почти изключено да ви се навърта из главата, стига да сте запознати с разните му солови проекти – например от „The Middle Of Nowhere“, „Higher Planes“, „Organis“ и „Utopian Dream“ насам. Да скоча обаче две декади по-късно и директно да стигна до няколко нови коефициента в музикалното уравнение, наречено „музика на Джими Тенор“. Първият е свързан с факта, че нашият човек вече живее в Барселона. Вторият се заключава в идеята му да увеличи лайв-групата си от 6 на 12 души. Третият се казва „Запа“, защото г-н Тенор до немай-къде се е забил в един подобен полу-психеделик, полу-джаз, полу-фюжън... И това не е резултат на блъскане на „Мууг“-а в главата. Явно магическото влияние на Испания рано сутрин, синът му, сънищата му и специфичната наклонност на Джими да работи с едни от най-яките симфонични оркестри и експериментални музиканти, докарват това чудо. С онзи странноват поклон пред Лало Шифрин и класиката му от „Мръсния Хари“ в „Dirty Jimi“. И цялата тази купчина от аналогови и класически инструменти плюс негови собствени музикални изобретения... Ефектът на „Мetamorpha“ така или иначе не може да бъде описан изцяло. Доколкото се отплесва и назад към 60-те и 70-те, но и отива към онова бъдеще време на „визуалната“ музика, която човек трябва непременно да слуша на живо.


Някогашното златно момче на знаменития лейбъл Warp – един от главните му двигатели до новия век, в ролята на диригент, дарявайки света с рядко чуван досега електронен саунд. Очевидно и уховадно, този оригинал може да намери звук „отникъде“. Предполагам, че ако финландците решат да измислят дума за музикална лудост в най-позитивния ѝ вариант, тя ще звучи като името на Джими Тенор. Експериментите при този индивид, който единствено физически може да бъде определен като човек, явно нямат край. Не бих си и позволил да предполагам какво протича в мозъчната кора на този, който направи опус за симфоничен оркестър (полски, ха-ха-ха), индийски ситар и табла, духови инструменти, женски вокали и даун-бийт трип-хоп... Че и се подигра с Андрю Лойд Уебър, защото звученето в доста проекти на Джими по нещо много напомня за мюзикълите от 60-те и 70-те години, но някак изкривени... или за размаха на Густав Малер, прозиращ в симфоничната мощ. И все пак, всичко това е със съвсем друга посока, като част от някакъв нов експеримент, търсещ измерения на саунда извън обяснимото „някъде“. Финландският електронен еретик е реализирал диска в „Ес Студио Копито де Ниеве де Контула“ в Хелзинки и „Саунд Джакарта“, Индонезия, с помощта на американския хаус-диджей и продуцент Морис Фултън за каталога на авангардната британска компания „Бъбълтийз Къмюникейшънс“.

Сред гостите в новия му проект специално внимание заслужава Мим „Соул Систа“ Сюлейман – афро-бийт вокалистка и перкусионистка от Занзибар, живееща в Шефийлд напоследък, протеже на Фултън и артист на същата звукозаписна компания. Миналата година „Бъбълтийз Къмюникейшънс“ издаде шумно акламирания й дългосвирещ запис „Si Bure“. Тук екзотичната певица багри с бленда пиесите „The Flat Roundabout“ и „Play The Strings Of Your“. Ексцентричният Джими Тенор е поел всички солови партии и бекингвокали, свири на сакс, флейта, синтезатори, пиано, ударни. И електронните подложки излитат от неговото въображение. На фънкаря Морис Фултън са поверени басът, китарата и барабаните.

„Аз изобщо не съм този, когото познавахте вчера“, подличко се подхилква Джими. В Русия той бе поканен от спонсор, заблуден, че е танцова техно звезда заради записите си за Warp Records. Германските праволинейни техници го провъзгласиха за отстъпник в електрониката, повод за което са костюмите и акцента на Джими. Дори в родния му град Хелзинки не могат за разберат дали наистина свири на саксофон и флейта. Това са само няколко от причините Джими да бъде обичан силно. Естествено, съществуват и още поне десет повода да си паднете по него. Той е пълна противоположност на късо подстриганите днешни денс-герои. Вярно, странен е, но това не пречи да е много талантлив. До някаква степен изглежда като Анди Уорхол и Дийн Мартин взети заедно. За неговата музика наистина може да се говори много – той е правил кавъри на джаз революционера Майлс Дейвис, британските електро-поп корифеи Хюмън Лийг, Къртис Мейфийлд, Том Уейтс, Камео и глем рок класика Гари Глитър. Първите му два албума са записани с аналогов руски синтезатор на... двуканален магнeтофон.

„Човек на момента съм. Никога не дублирам“, отчита Джими. Финландската техно-сцена не е интересна за него. Като тийнейджър той бяга към „голямата“ Европа, за да види какво ще се случи там. В Берлин разнася понички. В Барселона събира очила, става автор на документални филми и се влюбва в голфа. Изобретява нов музикален инструмент, сглобен от домакински уреди и прахосмукачка… В Ню Йорк – „града, който никога не спи“ – е изкушен от фотографията. Изкарва си прехраната на върха на „Импайър Стейт Билдинг“, снимайки любопитните японци. Един такъв случаен посетител се оказва Омаяма, сравнително известен режисьор от Страната на изгряващото слънце. Затова и основната тема на един от най-любопитните опуси на Тенор „Kallio“ от проекта „Venera“ се озовава в цeнтъра на саундтрак към документален филм, разказващ за проблемите на хората с... болни зъби. Сетне Джими мина през своята Лас Вегас-фаза, за да скочи зад пулта в Испания. С плътен глас, искрящ клавир, сакс и флейта той забавлява публиката обаче не само в Европа, но и в Южна Америка, като артистично включва в представянето си местни музиканти.

„Каква реакция очаквам от хората? Щастие. Лично аз се чувствам щастлив, когато виждам, че те са щастливи с музиката ми“. Абе, фрий джаз, под класически бигбендови оркестрации, над психеделик рока, фънка, индъстриъла, соула, обаче преди всичко електро-саунд, не крие Джими. И праща целувка. Но въздушна. Дисциплинирано спазва социалната дистанция. Още една причина да бъде обичан...


В началото на силно лъкатушещия си път – между 1989 и 1992 г., Джими Тенор експериментира с индъстриъл-проекта „Шеймънс“, преди да напусне родната Финландия. Пътуването променя музикалните му възгледи и избистря предпочитанията към тенор саксофона и органа. Успехът идва още с дебютния албум от 1994-та и хита „Take Me Baby“. За Warp Records записва проектите „Europa“, „Intervisison“, „Organism“ и „Out Of Nowhere“ (с Полския симфоничен оркестър). Автор е на няколко саундтрака. Освен с музиката, артистът е свързван с модния дизайн – в Лондон лансира колекцията си „Tenorwear“. Хобито му е да колекционира руски синтесайзъри.

„Един стил не трябва да бъде определян, освен условно“ – разсъждава авангардистът – „Музиката е алхимия. Изпитаните рецепти не вървят, особено днес. В това ме убеждава всеки концерт – където и да го изнеса, с двама-трима души или с цял бенд“. Между другото, очакваме от финландеца още един нов – късометражен – албум в края на годината. Кой ли стил ще доминира в него? „И да ви кажа, няма да разберете – трябва да се чуе“ – обяснява – „Джими Тенор ще доминира... Не, няма да е интровертен проект. Но няма да е и запис само за слушане“.

Твърди се, че техното и изобщо електрониката като стил е на умирачка. „Казват го рок музикантите, за които пък диджеите твърдят, че са отживелица. Всичко това са пълни глупости. Една музика не умира, тя просто излиза за малко от публичното пространство. Но феновете си я пускат с удоволствие вкъщи. Значи тя живее. Но на друго място“, коментира Джими и признава, че не пази лоши спомени от най-ранните си години, отдадени на индъстриъла. „Не бива да се гледа носталгично на миналото, защото нито си в състояние да го промениш, нито да избегнеш допуснатите грешки. Единственото, с което миналото може да ти помогне, е опитът“. А как вижда бъдещето тогава? „Ами като филм, в който и аз участвам – или като един от главните актьори, или като режисьор“, споделя финландецът, който и в новия си албум „Мetamorpha“ не спира да твори магия, да забърква смеси от чисто музикално удоволствие без стилов еквивалент. Които не можеш да подминеш, просто прослушвайки...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джакомо Пучини

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..

публикувано на 23.11.24 в 08:00

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50
Виолончелистът Христо Танев

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..

публикувано на 22.11.24 в 07:25

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..

публикувано на 21.11.24 в 08:35

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...

публикувано на 20.11.24 в 08:45