Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любовта на Орфей в постановка на Метропорлитън опера Ню Йорк

Снимка: metopera.org

Както по-голяма част от оперните театри по света отвориха своите безценни архиви така и МЕТ предложи запис на операта „Орфей и Евридика“ на Глук от 1 ноември 2019 г. Диригент е Марк Уигълсурт, ролята на Орфей изпълнява Джейми Бъртън, Евридика е Хей Хюнг Хонг, Амур е Хера Хейсанг Парк.

На 5 октомври 1762 г. във Виена е представена за първи път операта „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук. Той вече е известен композитор в цяла Европа. Въпреки многото творби представяни с успех Глук има нови виждания за операта. Но едва срещата с граф Джакомо Дурацо и най-вече с поета Раниеро де Калцабиджи го подтиква да направи голямата крачка. Според него сложните драми на Метастазио трябва да бъдат заменени с действие основано на някой мит и свързано с морална идея. Така се ражда „Орфей и Евридика“ – опера, която обединява текста на Калцабиджи, музиката на Глук, хореографията на Гаспаро Анджолини и сценографията на Джовани Мария Куалио, а първият Орфей е кастратът Гаетано Гуадани, Евридика е Лучия Клаверо, а Амур Мариана Бианки.

Съдбата на Орфей победил със звука на своята лира адските сили е най-яркият оперен мит. Митът за свръхестествената сила на музиката, която поставена в служба на любовта побеждава смъртта. С него е свързана и историята на операта, измислена в началото на XVII век в барокова Италия с двете „Евридика“ – на Якопо Пери и на Джулио Качини във Флоренция през 1600 и „Орфей“ на Клаудио Монтеверди в Мантуа през 1607 година. Подхранен от този мит „Орфей и Евридика“ на Глук на свой ред се превръща в мит: виенската версия, а след нея и парижката дълго време били смятани от музикалните историци, като отправна точка за реформата на Глук, като възраждане на оперния жанр, освободен от условностите на барока.

Музиката на операта била композирана през зимата на 1761/62, а лятото на 1762 представена на фрагменти в тесен кръг на „приятели на реформата“. Премиерата била в градския театър във Виена за празник на австрийския суверен и в присъствието на императрица Мария-Тереза. Това било театрален спектакъл събрал най-добрите артисти на Виена за представление за избрана публика. Дирижирал сам авторът. Реакцията на публика била сдържана. Обвинявали Глук, че в операта му „страстите не са ярки“, „преходите от едно към друго емоционално състояние са прекалено бързи“. Едва след няколко спектакъла настъпило разведряване, въпреки че мърморенето на консервативните дворцови кръгове продължило.

В Италия в преработен вид била играна в двореца в Парма като част от триптих наречен „Празници на Аполон“. През 1774 дошъл ред на парижкото представление с нов текст на френски, с добавени вокални, танцови и инструментални номера и с нови щрихи, които направили оркестрацията още по-великолепна.

„Когато започнах да пиша музиката на тази опера имах намерението да я избавя от всякакви злоупотреби, промъкнали се в оперите поради суетността на певците и отстъпчивостта на композиторите, които така дълго развалят италианската опера. Исках да огранича музиката в операта до рамките на действителното ѝ предназначение – да служи за засилване на изразителността на поезията, без да става причина за прекъсване на действието и да го охлажда чрез излишни украшения“ – споделя композиторът.

Съдържание на операта „Орфей и Евридика“ на Глук

Слушайте операта в предаването „Неделен следобед“ на 26 април от 14 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18