Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра

Радиотеатърът с удоволствие ви представя „Звезда без име“ от Михаил Себастиан.
Превод: Огнян Стамболиев.
Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев, Николай Антонов, Милена Кънева и Митко Новков.
Режисьор: Христо Симеонов - Риндо.

Думи на преводача:
„Срещата ми с този интересен автор стана през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-румънската екранизация на най-известната му пиеса „Звезда без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата Марина Влади, бих казал идеалната изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която среща, макар и за кратко, истинската любов. След десетина години видях руската екранизация на актьора Михаил Козаков с прелестната Анастасия Вертинския, а след това и сръбската с известната Милена Дравич. През 80-те години имах възможността на видя и другите две пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” на сцената на Националния театър в Букурещ. Така се влюбих в неговия театър и реших да преведа пиесите му. А за мен преводът е „родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера по „Звезда без име” и го предложих на най-значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев, който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа опера със същото име, която бе представена с успех от Софийската опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на големия оперен маестро Борис Хинчев. Трийсет години след това се обърнах и към белетристиката на Михаил Себастиан.

Кой е Михаил Себастиан? Истинското му име Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в еврейско семейство. Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в Парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит е и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску (1890-1940). Отначало монархист, а след това легионер, започва да сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” (“Дума”), където се среща с Мирча Елиаде, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага и белетриста и драматурга Камил Петреску. Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния му бива забранено да публикува под своето име и да работи и като адвокат. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена,`а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата вижда светлините на рампата през 1946 г., след смъртта му.

На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесе публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион.

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен, през 1932 г., с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”. След нея, през същата година публикува малкия роман „Жени”.
Огнян Стамболиев