Тази продукция на БНР е осъществена с многобройна група актьорски гласове, а също така с гласовете на многобройна група неактьорски гласове на водещи, журналисти, певци, музиканти, преводачи, приятели на участниците в творческия екип, говорещи на различни матерни езици, а също така и самите участници в творческия екип.
Смесването на актьорски и документални гласове е част от замисъла да се направи аудио, което събира в стихийно стремително цяло фикция и документалистика. Фикцията трябва да е непринудена, а документалистиката – убедително мистифицирана. Общото за всички тези удивителни гласове е обстоятелството, че текстовете на епизодите в Цитаделата се създаваха за вече избрания глас.
Кастингът беше предварителна, а не логически следваща процедура. В правенето на Цитаделата участват Владимир Пенев, Атанас Атанасов, Мариус Куркински, Жорета Николова, Таня Шахова, Светлана Янчева, Йосиф Шамли, Деляна Хаджиянкова, Десислава Стойчева и Ясен Атанасов, Димитрина Величкова, Кая Борисова, Кристина Молнар, Жан Шарл Брусие, Лора Елизабет Джош Марков, Вячеслав Парапанов, Никола Мутафов, Клеменс Петер Ханзе, Мая Стефанова, Чавдар Монов, Пламен Захов, Вяра Табакова, Мартичка Божилова, Явор Дачков, Красимир Куцупаров, Игнат Димитров, хор и оркестър, соло сопрано Илиана Селимска и авторите.
Още в първите секунди на Цитаделата звучи гласът на композитора Асен Аврамов като глас на човека, който вдига телефона след позвъняване, а тежкото заплашително дишане по телефона на безмълвния телефонен събеседник е на режисьора Явор Гърдев.
Заедно с тях работиха Силвия Гочева, Живко Марев, Срацимир Димитров, Явор Димитров, Мишел Нахабедян, Благомир Алексиев, Димитър Михайлов, Димитър Василев, Николай Николов и Калин Николов.
Цитаделата е създадена през 2001 като копродукция на БНР, Triumviratus Art Group и Ars Digital. Цитаделата е изненадваща, непредвидима и смислово многопластова провокация. Цитаделата е метафора на индивидуалния свят, стихийно въвлечен в глобалния.
"Ние и така сме ужасяващо вътре, въвлечени, стихийно включени; премачкани и получили нова непозната плът са сякаш телата ни", Михаил Неделчев.
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg