Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?
Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.
Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.
Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.
Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.
В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.
За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света.
Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.
Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.
През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.
Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.
Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.
Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!
Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“
Публично събитие-дискусия "Правата на деца мигранти в контекста на новите европейски правила" организира в Харманли "Центърът за правна помощ – Глас в България". През 2024 година ЕС окончателно гласува Пакта на ЕС за миграцията и убежището. На 20 декември 2024 г. България публикува своя Национален план за изпълнение на Пакта. Новата европейска..
Какво показва анализът на застаряваща България – демография, медицински персонал и бъдещи тенденции – разказва в Lege Artis д-р Славейко Джамбазов , експерт в областта на здравните политики. Анализът прогнозира демографското състояние на страната в периода 2040 – 2050 година. Този далечен поглед в бъдещето, по думите на д-р Джамбазов, е..
До 28 юли да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения реши Здравната комисия вчера в Парламента. Проектът ще бъде съобразен с предложенията на студентите по медицина и младите лекари от протеста "Бъдеще в България". В тази връзка днес в..
В "Нашият ден" гостува Магдалена Гигова , член на журито на XIV Международен младежки медиен фестивал "Арлекин" , който се състоя в град Варна между 20 и 23 юни. Гигова говори за смисъла на младежкия фестивал, за талантите и стойностните творби, открити в рамките на тазгодишното издание. Фестивалът е поставил акцент и върху..
"Игра на град. Литературната архитектура на видеоигрите" е заглавието на маршрута, организиран днес от фондация "Прочети София". Събитието започва в 18:30 часа от алеята за игра на петанк в Докторската градина, зад Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Автор и водещ на събитието е Северина Станкева — докторант в..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
На 2 юли 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в галерия "Риволи" ще бъде открита изложбата "Италиански художници, изкуство на настоящето". Експозицията ще бъде..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg