Скуката минава за лошо нещо, особено пък за творец, бил той писател, музикант или художник. В днешно време скуката е едва ли не стигма. Да скучаем, предполага да не сме вдъхновени, а вдъхновението днес има висок обществен статус.
Оказва се обаче, че скуката е сред важните фактори, обуславящи творческия процес. Тихата муза на скуката стои зад ред велики песни, книги, картини, изобретения.
"Скуката няма равна като подтик да пишете", казва Агата Кристи, която не е посещавала училище и 16-годишна написала десетина разказа и един роман само за да избяга от скуката.
"Трябва да се оставите до такава степен да скучаете, че поради липса на друго, мозъкът ви да се захване да разказва история", додава Нийл Геймън.
Не са само писателите обаче. Световноизвестният скулптор Аниш Капор разказва следното: "Научих през годините, че точно в моментите, когато не знам какво да правя, скуката ме предизвиква да опитам нещо различно."
Животът в изолация и на забавен оборот предлага на изследователите на скуката терен за изследване.
Какво в скуката води до креативност?
Има един известен експеримент от 2013 г., в който разделили хора на две групи – едните първоначално били заети със скучна задача, а другите се забавлявали. После и двете групи трябвало да изнамерят възможни употреби на пластмасови чашки. Групата, която първо се е отегчавала, измисля двойно повече и по-оригинални решения.
Смята се, че скуката ни предизвиква, търсейки с какво да запълни вакуума, в който изпада мозъкът ни.
"Сама по себе си скуката не е креативна, казва Джон Ийстуд, психолог от университета Йорк в Канада. Това, до което тя води, е важното. Скуката е некомфортно, даже излагащо чувство, затова мотивирано търсите с какво да се захванете. Именно в този момент се появява шансът да откриете нещо ново."
През 1990 г. Дж. К. Роулинг пътува във влак за Лондон, който закъснява, докато гледа през прозореца на купето, в главата ѝ се появява образа на кльощаво очилато момче.
"Нямах химикалка – разказва тя, а бях твърде притеснителна, за да поискам от някого да ми услужи, което ме притесняваше допълнително, спомня си тя, но връщайки назад лентата, това се оказа най-хубавото, което можеше да ми се случи, защото имах цели четири часа, за да обмисля идеята за тази книга."
А сега си представете, че тя имаше смартфон с безкраен фийд новини или айпад, на който да изгледа новия сериал на "Нетфликс". Хари Потър щеше да се изпари също толкова бързо от главата ѝ, колкото се е бил появил.
Това е продуктивната скука, тази, която ни води към фантазиране и свързва фантазирането с истинската креативност.
"За сюжетите за своите детективски романи се вдъхновявам от мръсните съдове в мивката. Това е толкова глупаво занимание, че неминуемо ми идва на ума мисълта за убийство“, това отново е неподражаемата Агата Кристи.
Да правиш нещо познато, което не изисква цялото внимание и осигурява на съзнанието възможност да се рее – много творци признават, че подобни рутинни действия са ги довели до творческото откровение. Хореографът Джордж Баланчин например откривал вдъхновение, докато гладел.
Ходенето е подобен спусък – признат от не една и две философски школи. Ребека Солнит, авторката на "История на ходенето", пише: "Мисленето по принцип минава за нищоправене в една толкова продуктивна, ориентирана към резултатите култура, а и е трудно да не правиш нищо. Най-добре се удава, когато е маскирано като правене на нещо, а най-близкото до нищоправенето е ходенето."
Трудно е обаче да се каже дали сегашната ситуация ще се окаже инкубатор на масова креативност. Липсва онзи момент на безгрижно реене на съзнанието, тъй като сме твърде тревожни от промените, които се случват край нас. Това, което трябва да помним, е, че попаднем ли в платото на скуката, не бива да посягаме към смартфона и бързото разсейване, а да се вглъбим навътре.
Източник Би Би Си
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
На 13 август предстои специална вечер, посветена на Ирак, в която пътешественичката Зорница Шепкова ще сподели личните си впечатления от едно..
Царево отново ще се превърне в сцена на творчество, красота и споделена енергия! От 12 до 22 август 2025 г. крайбрежният град ще бъде домакин на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg